— В името на пророка! — обади се един от бедуините. — Трябваше да попречим на този син на Иблис да ни откъсне главите. Змия караме на Махди! Какво мислите да направим с него?
— Трябва да му отрежем дясната ръка! — извика Гебхър. Бедуините не отговориха нищо, но Идрис не се съгласи.
Дойде му на ум, че ако потерята ги хване, върху тях ще падне още по-страшно наказание за осакатяването на момчето. Пък и кой може да гарантира, че Стас няма да умре след операцията. И в такъв случай за размяна срещу Фатма и нейните деца ще остане само Нели.
И когато Гебхър извади ножа, за да изпълни своята закана, Идрис го хвана за китката на ръката и го задържа:
— Не! — каза той. — Срамно би било петима воини на Махди да се боят толкова от едно християнско кученце, та чак да му режат ръката. Ще го връзваме нощем, а за това, което искаше сега да направи, ще получи десет камшика.
Гебхър беше готов веднага да изпълни присъдата, но Идрис го отблъсна отново и заповяда на един от бедуините да бие Стас, като му прошепна на ухото да не удря много силно. А тъй като Хамис не искаше да се бърка в нищо, може би поради бившата си служба при инженерите или по някакви други причини, вторият бедуин събори Стас по очи на земята и тъкмо да започне екзекуцията, неочаквано се появи друга пречка.
В отвора на нишата се показа Нели със Саба.
Заета с любимото си куче, което нахлу в пещерата и веднага се хвърли в краката й, тя чуваше наистина виковете на арабите, но тъй като арабите и бедуините в Египет крещят при всеки повод, като че ли ще скочат да се избиват един друг, тя не обърна внимание на това. Едва когато повика Стас и не получи никакъв отговор, излезе да види дали вече не се е качил на камилата и при първия утринен блясък с ужас видя Стас да лежи на земята, а над него — бедуин с камшик в ръка. Като видя това, тя започна да крещи до небесата и да тропа с крака, а тъй като бедуинът не й обърна внимание и нанесе първия удар, тя се хвърли напред и закри момчето със себе си.
Бедуинът се поколеба, защото не му беше заповядано да бие малкото момиченце, а в това време се разнесе нейният пълен с отчаяние и ужас глас:
— Саба! Саба!
И Саба разбра какво става — с един скок той се намери при децата. Козината му по врата и гърба настръхна, очите му пламнаха с червен блясък, в гърдите му и в мощното гърло сякаш заехтя гръм.
След това бърните на набръчканата му муцуна се вдигнаха бавно нагоре и откриха дългите бели зъби чак до кървавите венци. Сега огромният мастиф започна да върти главата си надясно и наляво, сякаш искаше да покаже добре на суданците и бедуините своя страшен „комплект“ и да им каже: „Виждате! Ето с какво ще защищавам децата.“
Бедуините се отдръпнаха бързо, защото вече знаеха, че Саба им бе спасил живота и друго — беше съвсем ясно, че ако някой се приближи в този миг до Нели, разяреният мастиф веднага ще забие зъби в гърлото му. Затова стояха безпомощни, споглеждайки се с плахи погледи и сякаш един друг се питаха какво трябва да правят сега.
Колебанието им продължи толкова дълго, че Нели успя да извика старата Динах и й каза да разкъса вървите на Стас. Тогава момчето се изправи и с длан върху главата на Саба се обърна към бедуините:
— Не исках да избивам вас, а само камилите — каза през стиснати зъби.
Но и тази вест толкова много изплаши арабите, че те неминуемо биха се хвърлили отново върху Стас, ако не бяха пламналите очи и настръхналата все още козина на Саба. Гебхър дори скочи към него, но едно глухо изръмжаване го закова на място.
За миг настъпи мълчание, след което се чу силният глас на Идрис:
— На път! На път!
XI
Измина ден, нощ и още един ден, а те продължаваха да препускат все на юг, спирайки се само за малко в кхорите, за да не преуморяват прекалено много камилите, да ги напоят, нахранят, както и да разделят храната и водата помежду си. От страх пред погерята те свиха още по на запад, тъй като известно време не трябваше да се грижат за вода. Пороят наистина продължи не повече от седем часа, но беше толкова обилен, сякаш се бяха откъснали и паднали върху пустинята цели облаци; ето защо както Идрис и Гебхър, така и бедуините знаеха, че на дъното на кхорите, където скалите образуват естествени вдлъбнатини и кладенчета, няколко дни поред ще се намира вода, която да стигне не само за тях и камилите, но дори и за запасяване. Както обикновено става, след големия дъжд настъпи прекрасно време. На небето нямаше никакво облаче, въздухът беше толкова прозрачен, че погледът стигаше до безкрайните далечини. Гъсто осеяно със звезди, небето искреше нощем и трептеше с хиляди диаманти. От пясъците на пустинята идваше освежителен хлад.