Момчето предполагаше, че това няма да бъде много трудно след ВадиХалфа, т. е. след втория катаракт, защото предвиждаше, че бдителността на арабите ще намалява постепенно, колкото по се приближаваха до целта. Мисълта, че ще бъде принуден да избие суданците и бедуините, а дори и Хамис, винаги го караше да изтръпва, но след убийството, което бяха извършили бедуините, той вече нямаше никакво угризение на съвестта. Казваше си, че се налага за защитата, за свободата и живота на Нели и поради това може да не се съобразява с живота на противниците, особено ако те не се предадат и се стигне до бой.
Но трябваше да вземе пушката. Стас измисли да я вземе чрез хитрост и ако се открие възможност, да не чака чак до ВадиХалфа, а да извърши делото, колкото може по-бързо.
И ето че не чака дълго.
Изтекоха два дни, откакто бяха минали Асуан, и най-после Идрис трябваше да изпрати бедуините за храна, която беше се свършила напълно. При намаления брой на противниците Стас си каза: „Сега или никога“ и веднага се обърна към суданеца със следния въпрос:
— Идрис, знаеш ли,че страната, която започва от ВадиХалфа, е Нубия?
— Знам. Бях на петнайсет години, а Гебхър на осем, когато баща ни ни доведе от Судан във Фаюм и си спомням, че тогава преминахме с камили цяла Нубия. Но тази страна принадлежи още на турците (египтяните).
— Да, Махди е едва край Хартум — и виждаш ли какви глупости говореше Хамис, като твърдеше, че войските на дервишите наближават Асуан. Но аз ще те питам за нещо друго. Чел съм в книгите, че в Нубия има много диви зверове и много разбойници, които на никого не служат, а нападат както египтяните, така и верните на Махди. С какво ще се защищавате, ако ви нападнат диви зверове или разбойници?
Той нарочно преувеличаваше, споменавайки за дивите животни, но затова пък от започването на войната в Нубия доста често се случваха нападения, особено в южната част на страната.граничеща със Судан.
Идрис помисли малко как да отговори на въпроса, който го изненада, защото досега не беше мислил за тази нова опасност, и отвърна:
— Имаме ножове и пушка. Такава пушка нищо не струва.
— Знам. Твоята е по-хубава, но с нея не умеем да стреляме, а в ръцете ти няма да я дадем.
Дори и празна ли?
— Да, защото може да е омагьосана. Стас сви рамене.
— Идрис, ако говореше така Гебхър, нямаше да се учудя, но аз мислех, че ти си по-умен. С празна пушка няма да гръмне и самият ваш Махди.
— Мълчи — сурово го прекъсна Идрис. — Махди може да гръмне дори с пръст.
Тогава стреляй и ти по този начин. Суданецът проницателно погледна момчето в очите.
— Защо искаш да ти дам пушката? Искам да те науча да стреляш с нея. Тебе какво те засяга това?
— Засяга ме много, защото ако ни нападнат разбойници, могат да избият всички. Но ако се боиш и от пушката, и от мен, няма как.
Идрис млъкна. Той наистина се страхуваше, но не искаше да си признае. А същевременно искаше да се запознае с английското оръжие, защото притежаването му и умението да си служи с него щяха да повишат неговото значение в лагера на махдистите — да не говорим пък за това, че в случай на някакво нападение по-лесно щеше да се защити.
Ето защо, след като помисли малко, той каза:
Добре. Нека Хамис подаде пушката, а ти я извади от калъфа …
Хамис равнодушно изпълни заповедта, на която Гебхър не можа да се противопостави, защото беше зает настрана с камилите. С леко разтреперани ръце Стас извади приклада, след това цевите и ги подаде на Идрис.
— Виждаш ли, че са празни — каза момчето. Идрис взе цевите и погледна през тях нагоре.
— Да, нищо няма.
— Сега внимавай — каза Стас, — ето, така се сглобява пушка — и като каза това, той постави цевите в челюстите на приклада, — а така се отваря. Виждаш ли? Разглобявам я отново, а сега ти я сглоби …
Суданецът наблюдаваше с голямо внимание движенията на Стас, и се зае да опита сам … Отначало не му се удаваше лесно, но тъй като арабите въобще се отличават с голяма сръчност, след малко пушката беше сглобена.
— Отвори! — заповяда Стас. Идрис отвори пушката лесно.
— Затвори!
Удаде му се още по-лесно.
— Сега ми дай две празни гилзи. Ще те науча как се поставят патроните.
Арабите бяха запазили изпразнените гилзи — те представляваха ценност за тях заради пиринча, та Идрис подаде две на Стас и обучението започна отново.
В първия момент суданецът се изплаши малко от гърма на останалите в патроните капсули, но накрая се убеди, че както с празните цеви, така и с празните патрони никой не може да гръмне. А наред с това доверието му в Стас беше се възвърнало, защото момчето често му връщаше пушката в ръцете.