Идрис подозрително погледна говорещия:
— Но вие предпочитате благословията на Махди?
— Да. А освен това той се е сдобил с такава голяма плячка и с толкова много пари в Хартум, та мери египетските фунтове с чувалите за зоб и ги раздава между верните си …
— Все пак, щом като египетските войници са още във ВадиХалфа и по-нататък те могат да ни заловят по пътя.
— Не. Трябва само да бързаме, докато не са се опомнили. Сега, след отстъплението на англичаните, те са изгубили и ума и дума — както верните на правителството шейхове, така и войниците, и заптиетата. Всички мислят, че Махди ще се появи всеки момент, ето защо тези измежду нас, които в душата си бяха на негова страна, сега смело бягат при него и никой не ги преследва, защото в първите часове никой не издава заповеди и никой не знае кого да слуша.
— Да — отговори Идрис, — но ти правилно каза, че трябва да бързаме, докато не са се опомнили, защото до Хартум е още далече …
Стас изслуша внимателно целия разговор и у него отново проблесна за миг малка искрица надежда. След като египетските войници държат и досега редица селища край бреговете в Нубия и тъй като англичаните са изтеглили всички кораби, те трябва да отстъпват по суша пред ордите на Махди. В такъв случай е възможно керванът да попадне на някоя от отстъпващите части и да бъде обкръжен. Стас пресметна също така, че докато зестта за превземането на Хартум се е разпространила между живеещите на север от ВадиХалфа арабски племена, положително е минало доста време — още повече че египетското правителство и англичаните са я пазили в тайна, — ето защо предполагаше, че и отпускането, което в първия момент е обзело египтяните, вече е преминало. Неопитното момче обаче не помисли, че падането на Хартум и смъртта на Гордон във всеки случай ще накарат хората да забравят за всичко друго и че верните на правителството шейхове, както и местните египетски власти сега ще имат други грижи, вместо да мислят за спасяването на двете деца.
И наистина присъединилите се към кервана араби не се страхуваха много от преследване. Вярно е, че те пътуваха много бързо и не щадяха камилите, но се придържаха близо до Нил и често пъти свиваха през нощта към реката, за да напоят животните и напълнят с вода кожените мехове. Дори понякога се осмеляваха да влизат денем в селата. За по-голяма безопасност винаги изпращаха напред няколко души на разузнаване, които под предлог, че купуват храна, научаваха какво се говори в околността, има ли наблизо египетски войски и дали жителите са верни на „турците“. Ако попаднеха на население, което тайно симпатизираше на Махди, целият керван се отбиваше в селото и често се случваше да го напусне с десетина, та дори и с петнайсетина млади араби в повече, които също искаха да бягат при Махди.
Идрис разбра също, че почти всички египетски части се намират откъм Нубийската пустиня, или от дясната, източната страна на Нил, та беше достатъчно да се придържат към левия бряг и да подминават по-значителните селища, за да избягнат срещата с тях. Това наистина много увеличаваше пътя, защото от ВадиХалфа реката образуваше огромна дъга, която слиза далеч на юг, а след това завива на североизток, чак до Абу Хамед, където вече изцяло се отправя в южна посока, но затова пък левият бряг, особено откъм оазиса Селима, почти не беше пазен и пътят на суданците минаваше весело сред увеличената компания, при изобилие на вода и хранителни запаси.
Като минаха третия катаракт, те дори престанаха да бързат и пътуваха само нощем, а денем се криеха между пясъчните хълмове и в доловете, с които беше набраздена цялата пустиня. Сега над тях се разстилаше небе без нито едно облаче, сиво в краищата на кръгозора, издигнато по средата като огромен купол, тихо и спокойно. С всеки изминат ден обаче, колкото повече се придвижваха на юг, горещината ставаше все по-страшна и дори в доловете, под дебелата сянка, зноят измъчваше хората и животните. А нощите пък бяха много хладни, разискрени от мигащите звезди, които сякаш образуваха по-малки и по-големи стада.
Стас забеляза, че това не са вече същите съзвездия, които светеха нощем над Порт Саид. Той неведнъж бе мечтал да види някога през живота си Южния кръст — и най-после го видя зад ЕлОрде. Ала сега неговият блясък му предвещаваше само нещастие. От няколко дни всяка нощ им светеше също и бледата, разсеяна и тъжна светлина на зодиака1, която след угасването на вечерните зари до късни часове сребрееше в западната част на небето.