XV
Две седмици след като беше тръгнал от местността ВадиХалфа, керванът навлезе в завладяната от Махди страна. Преминаха в бяг хълмистата пустиня Гезире и близо до Хенди, където преди това англичаните бяха разбили напълно МусауледХелу, навлязоха в местност, която вече съвсем не приличаше на пустиня. Тук не се виждаха пясъци и сипеи. Докъдето погледът стигаше, се простираше степ, обрасла на места със зелена трева, а другаде преминаваща в джунгла, сред която растяха трънливи акации — от тях се получава известният судански каучук. — а тук-таме се виждаха отделни грамадни дървета набак, разклонени до такава степен, че под короната им сто души можеха да намерят убежище от слънцето. От време на време керванът минаваше край високи, подобни на стълбове могили, издигнати от термитите, или така наречените термитиери, с каквито е осеяна цяла субтропическа Африка. След еднообразния, безжизнен цвят на пустинните пясъци зелените пасища и акациите приятно примамваха погледа.
Там, където имаше ливади, пасяха стада камили, пазени от въоръжените воини на Махди. Щом забележеха кервана, те скачаха като хищни птици, тичаха към него, обкръжаваха го от всички страни и като размахваха копия и крещяха до небесата, разпитваха Хората откъде са, защо идват от север, накъде са се запътили. Понякога държанието им беше толкова заплашително, че Идрис трябваше много бързо да отговаря на въпросите, за да избегне нападението им. Стас разбра, че много е грешал, като си е мислел, че жителите на Судан се различават от всички араби, населяващи Египет, само по вярата си в Махди и по това, че не искат да признаят властта на хедифа. Тези, които сега задържаха кервана, често имаха значително по-тъмна кожа дори от Идрис и Гебхър, а в сравнение с двамата бедуини — почти черна. Негърската кръв в тях преобладаваше пред арабската. Лицата и гърдите им бяха татуирани, а белезите от игла изобразяваха
——
1 Зодиак — небесен пояс, по който се намират 12 съзвездия: Овен, Телец, Близнаци и т. н. — Б. пр.
или различни рисунки, или текстове от корана. Някои бяха почти голи, други носеха „джуби“, т. е. наметала от бял памучен плат с разноцветни кръпки, пришити по тях. Мнозина носеха коралови пръчици или парченца слонова кост, прекарани през ноздрите, бърните и ушите. Вождовете имаха на главите си бели кепета от същия плат, както и наметалата, простите воини бяха гологлави, но необръснати като арабите в Египет. Нещо повече, бяха обрасли с големи къдрави кичури, често пъти бяха обгорели и придобили червен цвят от варта, с която си мажеха косата, за да се предпазят от паразити. Оръжието им се състоеше предимно от опасните в ръцете им пики, но не им липсваха също и карабини тип „Ремингтон“,взети в победните битки с египетската армия и след падането на Хартум. Изобщо видът им беше поразяваш, а отношението им към кервана враждебно, защото смятаха, че той се състои от египетски търговци, на които веднага след победата Махди беше забранил да влизат в Судан.
Когато обкръжаваха кервана, те обикновено посягаха сред крясъци и заплахи с пиките към гърдите на хората или се прицелваха в тях с карабините, на което Идрис отвръщаше с викове, че той и брат му са от рода Дангали, същия, към който принадлежи Махди, и че карат за пророка две бели децароби. Единствено това възпираше диваците от насилие. След като Стас се сблъска най-сетне с тази ужасна действителност, душата му замираше при мисълта какво ги очаква двамата през следващите дни, а и Идрис, който дълги години преди това бе живял в цивилизована страна, не можеше да си представи подобно нещо. Затова той се зарадва, когато една вечер ги пое въоръжена част на емира НурелТадхил и ги поведе към Хартум.
Преди да избяга при Махди, НурелТадхил беше египетски офицер в негърския полк на хедифа, та не беше чак толкова див както другите махдисти и Идрис можеше лесно да се разбере с него. Ала и тук го очакваше разочарование. Той си въобразяваше, че пристигането му с отвлечените деца в лагера на Махди ще предизвика възхищение, поне заради преодолените огромни трудности и опасности по пътя. Очакваше, че махдистите ще го приемат горещо, с отворени обятия и че ще го заведат триумфално при пророка, а той ще го обсипе със злато и похвали като човек, който не се е поколебал да рискува главата си, за да направи услуга на неговата роднина Фатма. Вместо това махдистите опираха пики о гърдите на хората от кервана, а НурелТадхил слушаше доста безразлично разказа за пътуването и накрая, запитан дали познава Смаин, мъжа на Фатма, отговори:
— Не, в Омдурман и в Хартум има над сто хиляди воини, та не е лесно да се срещнем и не всички офицери се познават помежду си. Страната на пророка е огромна, а освен това много емири управляват далечни градове в Сенар, Кордофан, Дарфур и край Фашода. Възможно е този Смаин, за когото ме питаш, да не е вече близо до пророка.