След половин час на юг, накъдето плаваха срещу течението дахабиите, блеснаха светлини, които с приближаването на гемиите към тях се превръщаха в снопове червени блясъци, проснати върху водата. НурелТадхил побутна Идрис по рамото, след това протегна напред ръка и каза: — Хартум!
XVI
Спряха в края на града в една къща, която преди това е била собственост на богат италиански търговец, а след убийството му при щурма на града беше се паднала — при подялбата на заграбеното имущество — на Тадхил. Жените на емира се заеха много човешки с едва живата от изтощение Нели и макар в цял Хартум да се чувствуваше липсата на храна, за малката „джанем“2 се намериха няколко сушени фурми и малко ориз с мед, след това я заведоха на етажа и я поставиха да спи. Стас нощуваше на двора сред камилите и конете и трябваше да се задоволи с един сухар, но затова пък не му липсваше вода, защото по една случайност фонтанът в двора не беше разрушен. Въпреки голямата умора той дълго време не можа да заспи — едно, поради скорпионите, които непрекъснато лазеха върху постелята му, и друго, поради ужасното безпокойство, че ще го разделят от Нели и няма да може да се грижи за нея. Изглежда, това безпокойство споделяше с него и Саба, който душеше наоколо, а понякога виеше и с това дразнеше войниците. Стас го успокояваше, доколкото можеше, страхувайки се да не му сторят нещо лошо. Но за късмет грамадният мастиф предизвика такова възхищение у емира и всички дервиши, че никой не вдигна ръка срещу него.
Идрис също не спеше. От вчерашния ден той не се чувствуваше добре, а освен това след разговора с НурелТадхил загуби много от илюзиите си и гледаше в бъдещето сякаш през някаква дебела завеса. Радваше се, че утре ще преминат в Омдурман, отделен само от ширината на Бели Нил. Той се надяваше, че там ще намери Смаин, но какво ще стане по-нататък? По време на пътуването всичко му се виждаше някак ясно и много по-прекрасно.Той искрено вярваше в пророка и сърцето му още повече го влечеше към него, защото
——
1 „Дахабия“ вид местна речна лодка.
2 „Джанен“ гальовен израз; агънце, душичка. — Б. пр.
и двамата бяха от един род. Но освен това, като почти всеки арабин, той беше алчен и амбициозен. Мечтаеше да го обсипят със злато и да го направят поне емир, мечтаеше си за военни походи срещу „турците“, за превзети градове и плячки. А сега от това, което чу от Тадхил, той започна да се страхува дали всичките му дела няма да изчезнат сред много по-големите събития като капчица дъжд в морето. „Възможно е — мислеше си с огорчение — никой да не обърне внимание на това, което извърших, а Смаин дори да не се зарадва, че съм му довел тези деца.“ И тази мисъл го гнетеше. Утрешният ден трябваше да разсее или да потвърди опасенията му, затова той го очакваше нетърпеливо.
Слънцето изгря в шест часа и сред дервишите настъпи оживление. Скоро се появи Тадхил и им заповяда да се стягат за път. Уведоми ги също, че ще отидат пеша до мястото за прехвърляне през реката, следвайки коня му. За голяма радост на Стас Динах доведе Нели от горния етаж, след това тръгнаха по дигата покрай града чак до мястото, където чакаха лодките за превозване. Тадхил яздеше напред. Стас водеше за ръка Нели, след него вървяха Идрис, Гебхър и Хамис със старата Динах, със Саба и с около трийсет воини на емира. Останалата част от кервана бе останала в Хартум.
Стас се оглеждаше наоколо и не можеше да разбере как е могъл да падне силно укрепеният град, разположен между ръкавите на Бели и Сини Нил, от три страни заобиколен с вода и достъпен само от юг. Едва по-късно научи от християните роби, че тогава водите на реката били спаднали и открили широки пясъчни ивици, които улеснили пристъпа към дигите. Отбранителните части загубили всякаква надежда за помощ, изтощени от глад, не могли да отблъснат щурма на разбеснелите се диваци и градът бил превзет, след което започнало клането на неговите жители. Въпреки че от щурма вече беше изминал месец, белезите от битките се виждаха навсякъде край дигата, от вътрешната страна стърчаха руините на съборените къщи, които бяха изпитали първата ярост на победителите, а външният ров беше пълен с трупове, които никой нямаше намерение да погребва. Докато стигнаха до брода, Стас изброи над четиристотин трупа. Ала те не заразяваха въздуха, защото суданското слънце ги беше изсушило като мумии и всички бяха придобили цвета на сив пергамент, така че телата на европейците, египтяните и негрите не се различаваха. Между труповете гъмжеше от малки сиви гущери; които-бързо се криеха от приближаващите се хора под човешките останки, често пъти направо в устата им или между изсушените ребра.