— А през това време лоши хора ще отвлекат или ще ми убият децата.
— Войниците ще ги пазят, пък ако дадеш на някого пари, той с желание би отишъл сам за храна.
Този съвет не се хареса много на Идрис, който имаше по-голямо влечение да взима пари, отколкото да дава на когото и да било, но докато се реши да отговори, лодките стигнаха до брега.
В Омдурман децата видяха нещо съвсем различно от Хартум. В Хартум имаше високи зидани къщи, там се издигаше дворецът на мюдюрина, т. е. на губернатора, в който беше загинал геройски Гордон, имаше църква, болница, мисионерски сгради, арсенал, големи казарми и навсякъде се простираха по-големи или по-малки градини с великолепна субтропическа растителност. А Омдурман приличаше .-скоро на голям дивашки лагер. Укреплението в северната страна на селището беше разрушено по заповед на Гордон. Всъщност, докъдето погледът стигаше, градът се състоеше от кръгли, конусовидни къщички, направени от слама дохну . Тесни плетища от тръни отделяха тези колиби една от друга, както и от улицата. Тук-таме се виждаха също така палатки, изглежда, заграбени от египтяните. На друго място цялото жилище представляваше няколко палмови рогозки под опънато върху бамбук парче мръсен плат.
Населението се прибираше под покривите само при дъжд или изключителни горещини, а през другото време седеше, кладеше огън, готвеше храна, живееше и умираше на двора. Затова улиците бяха толкова многолюдни, та понякога военната част трудно се промъкваше през тълпите. Преди това Омдурман беше мизерно селце, сега обаче заедно с пленниците в него се бяха сврели над двеста хиляди души. Дори Махди и неговите халифи се безпокояха от това сборище, заплашвано от глад и болести. Ето защо непрекъснато бяха изпращани нови походи на север за покоряване на верните още на египетското правителство области и градове.
При вида на белите деца тук също се разнасяха враждебни викове, но тълпата поне не ги заплашваше със смърт. Може би се страхуваха да сторят това под носа на Махди, може би бяха привикнали с вида на пленниците, които веднага след превземането на Хартум бяха докарани всички в Омдурман. Ала Стас и Нели видяха истински ад на земята. Видяха в кърви европейци и египтяни, бити с тояги, гладни, жадни, свити под тежестите, които им беше заповядано да пренасят, или под пълните с вода ведра. Виждаха европейски жени и деца, живели някога в охолство, сега да просят за шепа дура или парченце сушено месо — покрити с дрипи,-изсъхнали, приличащи на призраци, с почернели от нищетата лица и обезумели погледи, в които бяха застинали ужасът и отчаянието. Виждаха как диваците избухваха в смях при вида им, как ги блъскаха и биеха. На всички улици и улички не липсваха гледки, от които погледите се отвръщаха с ужас и погнуса. В Омдурман върлуваха дизентерия, тифус и преди всичко едра шарка. Покрити със струпеи, болните лежаха пред вратите на къщите си и заразяваха въздуха. Пленниците носеха увитите в платно трупове на току-що умрелите, за да ги заровят в пясъците извън града, където с истинското им погребение се захващаха хиените. Над града прелиташе ято лешояди, чиито криле хвърляха траурни сенки върху блестящия пясък. Като гледаше всичко това, Стас си помисли, че е най-добре и за него, и за Нели да умрат, колкото може по-бързо.
Ала сред това море на мизерия и човешка ненавист понякога цъфтеше и милосърдие, както цъфва бледо цветенце върху гнило блато. В Омдурман имаше гърци и копти, които Махди беше пощадил, защото му бяха нужни. Те не само бяха на свобода, но се занимаваха с търговия и с разни други работи, а някои от тях, особено тези, които се преструваха, че са сменили вярата си, дори бяха чиновници на пророка и това им придаваше значителен авторитет сред дивацитедервиши. Един такъв грък спря частта и започна да разпитва децата откъде са попаднали тук. Като разбра с изненада, че току-що пристигат и са отвлечени чак от Фаюм, обеща им да спомене за тях на Махди и занапред да се интересува от тяхната участ. А сега само поклати със съжаление глава над Нели и даде на двамата по една голяма шепа сушени диви смокини и по един сребърен талер с лика на Мария Тереза. След това заповяда на войниците да не са посмели да измъчват момичето и си отиде, повтаряйки на английски: „Poor little bird!“ (Горката малка птичка.)
Най-сетне те стигнаха по криволичещите улички до пазара, разположен в центъра на града. По пътя видяха много хора с отсечена една ръка или крак. Това бяха престъпници, укрили плячка или крадци. Наказанията, налагани от халифите и емирите за непокорство и нарушение на оповестяваните от пророка наредби, бяха страшни и дори за дребни провинения, като пушене например, биеха с бич до кърви иприпадък. Ала самите халифи се придържаха формално към наредбите, а у дома си позволяваха всичко, ето защо наказанията се струпваха само върху бедните хора. на които с един замах биваше заграбван целия имот. След това не им оставаше нищо друго, освен да просят, а тъй като в Омдурман въобще липсваха хранителни запаси, те умираха от глад.