Около сергиите с храни също гъмжеше от просяци. Но първото нещо, което привлече вниманието на децата, беше една човешка глава, набучена на висок бамбук, побит в средата на пазара. Лицето на главата беше изсъхнало и почти черно, а косата по черепа и брадата — бяла като мляко. Един войник обясни на Идрис, че това е главата на Гордон. Като чу това, Стас изпита дълбоко съжаление, възмущение и горещо желание за мъст, но в същото време страх смрази кръвта в жилите му. Ето как е свършил онзи герой, онзи чист и безстрашен рицар, при това справедлив и добър човек, обичан дори в Судан. И англичаните не дойдоха навреме с помощта си, а след това се оттеглиха и оставиха останките му да бъдат позорени без християнско погребение! В този миг Стас изгуби вярата си в англичаните. Досега си мислеше наивно, че за най-малкото страдание, причинено на някои от нейните граждани, Англия е готова винаги да воюва с цял свят. В дъното на душата си таеше надежда, че след неуспешната потеря за спасението на дъщерята на Раулисън ще потеглят страшни английски части дори до Хартум и по-далеч. Сега се убеди, че Хартум и цялата страна са в ръцете на Махди и че египетското правителство, също както и Англия, мислят по-скоро как да защитят Египет от нови нашествия, а не за освобождаване от робство на европейските пленници.
Той разбра, че двамата с Нели са попаднали в бездна без изход, и тези размишления, заедно с ужасите, които видя по улиците на Омдурман, го съкрушиха напълно. За момент присъщата му енергия беше изместена от пасивно подчинение на съдбата и от страх пред бъдещето. Почти безсмислено разглеждаше сега пазара и сергиите, където Идрис се пазареше за храна. Продавачите — предимно судански жени и негърки, продаваха джуби, т. е. бели кафтани от платно с попришити по тях разноцветни парчета, акациева гума1, издълбани кратуни, гердани от стъклени мъниста, сяра и най-различни рогозки. Сергиите с хранителни продукти бяха малко и около тях се трупаха тълпи. Махдистите купуваха на завишени цени предимно парчета сушено месо от домашни животни, а така също от биволи, антилопи и жирафи. Фурми, смокини, маниока2 и дура липсваха съвсем. Само тук-таме се продаваше вода с мед от диви пчели и зърна . дохну, накиснати в отвара от тамариндови3плодове. Идрис изпадна в отчаяние, защото се оказа, че според пазарните цени скоро ще похарчи всичките пари, получени за храна от Фатма, а след това сигурно ще бъде принуден да проси. Сега надеждата му беше само в Смаин и интересното бе, че Стас в момента също разчиташе единствено на помощта на Смаин.
След около час НурелТадхил се върна от халиф Абду-лахи. Изглежда, там му се беше случило нещо-неприятно, защото се върна в лошо настроение. Ето защо, когато Идрис попита не е ли разбрал нещо за Смаин, той му отвърна заядливо:
— Глупако, нима мислиш, че халифът и аз нямаме друга работа, освен да ти търсим Смаин?
——
1 Акациева гума — лепкаво вещество от екваториална акация. — Б. пр.
2 Маниока — растение, чиито грудки съдържат скорбялно вещество. — Б. пр.
3 Тамаринд — тропическо вечно зелено дърво. — Б. пр.
— Тогава какво ще правиш с мен?
— Прави каквото си щеш. Пренощува в моя дом, дадох ти няколко добри съвета, а сега повече нищо не искам да зная за тебе.
— Добре, но къде да се дяна нощес?
— Все ми е едно.
Като каза това, той си взе войниците и замина. Идрис едва успя да измоли от него да върне на пазара камилите и останалата част от кервана заедно с арабите, които се бяха присъединили към него между Асуан и ВадиХалфа. Тези хора пристигнаха едва към обед и се оказа, че никой не знае какво трябва да предприемат. Двамата бедуини започнаха да се карат с Идрис и Гебхър, като твърдяха, че те са им обещавали съвсем друго посрещане и че са ги излъгали. След дълги спорове и разисквания най-после решиха да направят в края на града колиби от клони и слама дохну, за да си осигурят подслон за през нощта, а всичко останало да предоставят на съдбата и да чакат.
След като направиха колибите — нещо, което не отнема много време на суданците и негрите, — всички освен Хамис, който остана да приготви вечеря, отидоха на сборното място за молитва. Не им беше трудно да го намерят, защото към него се устремяваха тълпи от цял Омдурман. Мегданът беше широк, заграден с плет от тръни, а на места със зид от кирпичи, които бяха започнали да градят наскоро. На средата се издигаше дървен подиум. Пророкът стъпваше върху него, когато искаше да поучава народа. Пред подиума, на земята, бяха постлани овчи кожи за Махди, за халифите и знатните шейхове. От двете страни бяха затъкнати флаговете на емирите, които плющяха от вятъра, трепетливи и пъстри като огромни цветя. Четирите страни на мегдана се ограждаха от гъстите редици на дервишите. Наоколо се виждаше щръкналият неизброим лес от пики, с които бяха въоръжени почти всички воини.