За Идрис и Гебхър, както и.за останалите хора от кервана, беше истинско щастие, че като свита на един от емирите, можаха да стигнат до първите редици на струпалите се тълпи. Идването на Махди оповестиха най-напред приятните и тържествени звуци на умбаите, но когато той се появи на мегдана, разнесоха се пронизителни гласове напищялки, думкане на тъпани, тракане на камъни, разтърсвани в празни кратунки, и подсвирквания с предни слонски зъби. Всичко това заедно създаваше невъобразим шум. Тълпите бяха обхванати от неописуем екстаз. Едни падаха на колене, други крещяха с все сила: „О, пратенико на бога! О, победителю! О, милостиви! О, благодетелю!“ Това продължи, докато Махди стъпи върху амвона. Тогава настъпи гробна тишина, той вдигна ръце, прилепи дългите си пръсти към ушите и известно време се молеше.
Децата не бяха далеч и можеха добре да го наблюдават. Той беше човек на средна възраст, необикновено пълен, сякаш подпухнал и почти черен. Стас имаше необикновено остър поглед и забеляза; че лицето му бе татуирано. На едното си ухо имаше голяма обица от слонова кост. Беше облечен с бяла джуба и с бял калпак на главата, а краката му бяха боси, защото преди да стъпи на подиума, той изу червените си чепици и ги остави до овчите кожи, върху които щеше да се моли след това. В одеждите му нямаше никакъв излишък. От време на време вятърът довяваше откъм него силен сандалов мирис1, който верните вдишваха жадно с ноздрите си, като въртяха очи от удоволствие. Стас си представяше страшния пророк, грабителя и убиеца на хиляди хора по-иначе и като гледаше сега това тлъсто лице със смирен поглед, с насълзени очи и с усмивка, сякаш сраснала се с устните му, просто не можеше да се опомни от изненада. Мислеше си, че такъв човек трябва да носи на раменете си глава на хиена или крокодил, а вместо това виждаше пред себе си валчеста кратуна, която приличаше на рисунките, Представляващи месеца при пълнолуние.
Но пророкът започна проповедта. Дълбокият му и звучен глас се чуваше прекрасно по целия мегдан и всяка негова дума стигаше до ушите на верните. Най-напред говори за наказанието, което господ отрежда на онези, които не изпълняват наредбите на Махди, а укриват плячката, напиват се, крадат, щадят неприятелите в битките, пушат тютюн. Поради тези престъпления аллах праща на грешниците глад и болест, която превръща лицето в медена пита.2 Земният живот е като продупчен мех за вода. Богатството и разкошът попиват в пясъка, който засипва умрелите. Единствено вярата е като крава, която дава сладко мляко. Ала раят ще се отвори само за победителите. Който побеждава неприятелите, получава избавление. Който умира за вярата, ще възкръсне во веки веков. Щастливи, стократно щастливи са тези, които вече са загинали!…
— Искаме да умрем за вярата! — отвърна с един гръмък вик тълпата.
И за момент отново екна страшна врява. Обадиха се звуците на умбаите и тъпаните… Воините удряха мечове о мечовете и пики о пиките. Войнственият ентусиазъм се разширяваше като пламък. Някои се провикваха: „Вярата е победоносна!“, други — „Чрез смъртта — в рая!“ Сега Стас
——
1 На Изток от сандалово дърво се получава благоуханно масло. — Б. а.
2 Става дума за болестта едра шарка. — Б. а.
разбра защо египетските войски не са могли да устоят срещу тези диви орди.
Когато малко притихнаха, пророкът отново взе думата. Разказваше за своите видения и за мисията, възложена му от бога. И така аллах му бил заповядал да очисти вярата и я разпространи по цял свят. Който не признае Махди за избавител, той ще бъде осъден на унищожение. Краят на света вече е близо, но преди това верните имат дълг да завладеят Египет, Мека и всички страни отвъд моретата, в които живеят неверници. Такава е божията воля и никой не може да я промени. Още много кръв ще се пролее, много воини няма да се върнат в своите колиби при жените и децата си, но щастието на тези, които ще загинат, не ще може да се опише от човешкия език.
След това той протегна ръце към събралите се и завърши така:
— Ето аз, избавителят и божият слуга, благославям светата война и вас, воини. Благославям вашите мъки, раните ви, смъртта, благославям победата и плача за вас като баща, който ви обича …