И той се разплака. Рев и врява се разнесоха наоколо, когато слизаше от амвона. Плачът стана всеобщ. Долу двамата халифи, Абдулахи и АлиуледХел, хванаха пророка под ръка и го заведоха на овчите кожи, върху които той коленичи. Идрис разпитваше нетърпеливо Стас дали Смаин не е сред емирите.
— Не! — отвърна момчето, което напразно търсеше с очи познатото лице. — Не го виждам. Може би е загинал при превземането на Хартум.
Молитвите продължиха дълго. През това време Махди размахваше ръце и крака като-паяк или вдигаше блуждаещ поглед и повтаряше: „Ето го! Ето го!“, а когато слънцето започна да клони към залез той стана и тръгна към дома си. Сега децата имаха възможност да се убедят с какво преклонение дервишите ограждаха своя пророк, защото цели тълпи се хвърлиха след него и ровеха земята, където тя беше докосната от стъпалата му. При това стигаше се до караници и бой, защото вярваха, че тази пръст предпазва здравите и лекува болните.
Мегданът за молитви бавно се опразваше. Идрис сам не знаеше какво да прави и вече искаше да се върне с децата и цялата група за нощуване в колибата при Хамис, когато пред него се изправи неочаквано същият грък, който сутринта даде по един сребърен талер и по шепа фурми на Стас и Нели.
— Разговарях с Махди за вас — каза той по арабски — и пророкът иска да ви види.
— Благодаря на аллаха и на тебе, господарю — извика Идрис. — А дали при Махди ще намерим и Смаин?
— Смаин е във Фашода — отговори гъркът. След това той се обърна на английски към Стас:
— Възможно е пророкът да ви вземе под своя закрила, защото се опитах да го убедя в това. Казах му, че тогава славата на неговото милосърдие ще се разпространи сред всички бели народи. Тук стават страшни неща и без неговата закрила неминуемо ще умрете от глад, от лишения, от болести или от ръката на безумците. Ала Трябва да го спечелите и това зависи от тебе.
— Какво трябва да направя, господарю? — попита Стас.
— Най-напред, когато застанеш пред него, падни на колене, а ако ти подаде ръка, целуни я покорно и го моли да ви вземе двамата под своето крило.
Тук гъркът млъкна и попита:
— От тези хора никой ли не разбира английски?
— Не. Хамис остана в колибата, Идрис и Гебхър разбират само по няколко откъслечни думи, а другите не разбират и толкова.
— Това е добре. Тогава слушай по-нататък, защото всичко трябва да се предвиди. И така, Махди сигурно ще те попита, готов ли си да приемаш неговата вяра. Отговори му веднага, че си готов, че от пръв поглед, още щом като си го видял, те е озарила незнайната светлина на милосърдието. Запомни: „незнайната светлина на милосърдието!“… Това ще го поласкае и той може би ще те зачисли към мулаземите, т. е. към своите лични слуги. Тогава ще живеете в охолство и при всички удобства, които ще ви предпазят от болести. Ако постъпиш по друг начин, ще изложиш на опасност себе си, това малко клетниче, па дори и мен, който ви желая доброто. Разбираш ли?
Стас стисна зъби и нищо не каза, само лицето му се вкамени и очите му светнаха с тъжен блясък, та като видя това, гъркът продължи:
— Аз те разбирам, мое момче, това не е приятно, но друг изход няма! Тези, които оцеляха през време на кланетата в Хартум, всички приеха учението на Махди. Не се съгласиха само неколцина католицимисионери и няколко калугерки, но това е нещо друго. Коранът забранява да се избиват духовниците, та макар съдбата им да е страшна, не ги заплашва поне смърт. Но за светските хора нямаше друго спасение. Повтарям ти — всички приеха мохамеданството: германци, италианци, копти, англичани, гърци… аз самият…
И тук, въпреки уверенията на Стас, че никой от групата не разбира английски, той все пак понижи глас:
— Не е нужно да ти обяснявам, че това не е никакво отричане от вярата, никаква измяна, никакво отстъпление. Вътрешно всеки си остава такъв, какъвто е бил, и бог вижда това… Пред насилието човек, макар и привидно, трябва да се огъне. Човек е длъжен да брани живота си и би било лудост, а дори и грях, да го излагаме на опасност, и то заради какво? Заради привидността, заради няколко думи, които същевременно можеш да отречеш в себе си? Но ти не забравяй, че в ръцете ти е не само твоят живот, а и животът на твоето малко другарче, с който не бива да разполагаш. Разбира се!… И мога да ти гарантирам, че ако бог те избави някога от тези ръце, тогава нито сам ще се упрекваш, нито някой друг ще те упреква за това, както няма да упреква и никого от нас.
Като говореше така, гъркът може би залъгваше собствената си съвест, но беше излъган и от мълчанието на Стас, което накрая изтълкува като признак на страх. Затова реши да окуражи момчето.