— Той е като палма в пустинята и като студена вода в зноен ден, а думите му са като зрели фурми — отговори Гебхър.
— НурелТадхил ни излъга, като каза, че няма да ни допусне пред своя взор. Допусна ни, благослови ни и заповяда на Абдулахи да ни награди.
— И той ще ни награди щедро, защото волята на Махди е свята.
— Бисмиллах! Така да бъде, както казваш — обади се един от бедуините.
А Гебхър започна да мечтае за цели стада камили, рогат добитък, коне и за торби, пълни с пиастри1.
От мечтанията му го изтръгна Идрис, който посочи Стас със спящата на ръцете му Нели и попита:
— А какво ще правим с този стършел и с тази муха?
— Хм! Смаин трябва да ни награди за тях отделно.
— Щом пророкът каза, че няма да разреши никакви пазарлъци с неверните, тогава Смаин няма да държи на тях.
— Съжалявам, че не попаднаха в ръцете на халифа, който щеше да научи това кученце как се лае против истината и божия избраник.
— Махди е милостив — отвърна Идрис. След това помисли малко и каза:
— Ала като са в ръцете му, Смаин ще бъде сигурен, че нито турците, нито англичаните ще убият децата му и Фатма.
— Тогава може и да ни награди, а?
— Да. Нека пощата на Абдулахи ги вземе за Фашода. На нас ще ни падне тежестта от плещите. А когато Смаин се върне тук, ще му припомним за наградата.
— Ти казваш, да останем в Омдурман?
— Аллах! Малко ли ти беше пътят от Фаюм до Хартум? Дойде време за почивка.
——
1 Пиастър — дребна монета в някои арабски страни, равна на една стотна от лирата. — Б. пр
Колибите вече бяха близо. Стас обаче забави крачка, защото и неговите сили започнаха да се изчерпват. Колкото и да беше лека, Нели му тежеше все повече. Суданците, нетърпеливи за сън, му се караха да бърза, а след това започнаха да го подтикват, като го биеха с юмруци по главата. Гебхър дори го бодна болезнено с нож в плешката. Момчето понасяше всичко мълчаливо, като пазеше преди всичко своята малка сестричка и чак когато един от бедуините го блъсна толкова силно, че едва не падна, той им каза през стиснатите си зъби:
— Трябва живи да стигнем до Фашода.
Тези думи възпряха арабите, защото те се страхуваха да нарушат заповедта на Махди. Но още повече ги възпря това, че Идрис изведнъж получи силно главозамайване, та трябваше да се подпре на рамото на Гебхър. След малко му мина, но суданецът се изплаши и каза:
— Аллах! Нещо не съм добре. Не ме ли хваща някаква болест?
— Видя Махди, значи няма да се разболееш — отвърна му Гебхър.
Най-после стигнаха до колибите. С последни сили Стас предаде спящата Нели в ръцете на Динах, която, макар и самата да не беше здрава, бе стъкмила за момичето доста удобна постеля. Суданците и бедуините хапнаха по няколко тънки парчета сурово месо и се проснаха като пънове на плъстените постели. На Стас не му дадоха нищо за ядене, само старата Динах му мушна в ръката шепа накисната дура, открадната от камилите. Но той сега не мислеше нито за сън, нито за ядене.
Защото бремето, което тежеше на плещите му, наистина беше много тежко. Той чувствуваше, че постъпи правилно, като отхвърли милосърдието на Махди, за което трябваше да плати с отричане от вярата и душата си, чувствуваше, че баща му би бил горд и щастлив от постъпката му, но същевременно си мислеше, че е погубил Нели, другарчето си по съдба, малката любима сестричка, за която с готовност би дал и последната си капка кръв.
Ето защо, когато всички заспаха, той се затресе от силен плач и легнал върху парче от плъстена постеля, дълго плака, като дете, каквото всъщност си беше все още.
XIX
Посещението при Махди и разговорът с него, изглежда, не укрепиха здравето на Идрис, защото още през нощта той се разболя тежко, а сутринта вече беше в безсъзнание.
Хамис, Гебхър и двамата бедуини бяха повикани при халифа, който ги задържа няколко часа, хвалейки тяхната смелост. Но те се върнаха в много лошо настроение и със злоба в душите, защото се надяваха на бог знае какви награди, а пък Абдулахи даде на всеки от тях по една египетска лира и по един кон.
Бедуините започнаха разправия с Гебхър и едва не се стигна до бой. Накрая заявиха, че ще тръгнат заедно с пощенските камили за Фашода, за да си поискат от Смаин възнаграждението. Към тях се присъедини и Хамис, който се надяваше, че подкрепата на Смаин ще му донесе по-голяма полза, отколкото пребиваването му в Омдурман.
За децата започна седмица на глад и мизерия, защото Гебхър хич не мислеше да ги храни. Но за късмет Стас имаше двата талера с лика на Мария Тереза, които бе получил от гърка, и отиде в града, да купи фурми и ориз. Суданците не се противопоставиха на излизането му, защото знаеха, че от Омдурман вече не може да избяга и че в никакъв случай няма да напусне малката бинт . Това обаче не мина без приключения. Видът на момчето, което бе облечено по европейски и купуваше храна на пазара, отново събра цяла тълпа полудиви дервиши. Те го посрещнаха със смях и вой. За щастие, много от тях знаеха, че предишния ден е бил при Махди и те възпираха онези, които искаха да го нападнат. Само децата го замерваха с пясък и камъни, но той не им обръщаше никакво внимание.