Цените на пазара бяха високи. Стас въобще не можа да намери фурми, а значителна част от ориза му взе Гебхър „за болния брат“. Момчето се противопоставяше с всички сили, в резултат на което, разбира се, по-слабият получи много синини и подутини. Сега пролича и жестокостта на Хамис. Той проявяваше привързаност само към Саба и го хранеше със сурово месо. А на мизерията на децата, които познаваше отдавна и които някога бяха добри към него, гледаше с пълно безразличие. Когато Стас се обърна към него с молба поне за Нели да отделя малко храна, той отвърна със смях:
— Иди да просиш.
И накрая се стигна дотам, че през следващите няколко дни, за да спаси Нели от гладна смърт, Стас просеше. Не винаги безрезултатно. От време на време някой бивш войник или офицер на египетския хедиф му даваше по няколко пиастри или няколко сушени смокини и обещаваше да го подпомогне и през следващия ден. Веднъж попадна на мисионер и милосърдна сестра, които след като изслушаха неговата история, заплакаха над участта на двете деца и макар че самите бяха изтощени от глад, разделиха с тях всичко, каквото имаха. Обещаха му също да ги посетят и на следващия ден дойдоха в колибите, разбира се, с надеждата, че може да им се удаде да вземат децата при себе си чак до тръгването на пощата. Но Гебхър и Хамис ги пропъдиха с бичове. Следващия ден обаче Стас ги срещна отново и получи от тях порция ориз и два хинина на прах, които мисионерът му поръча да съхранява най-грижливо, предвиждайки, че във Фашода и двамата неминуемо ги очаква треска.
— Сега ще тръгнете край разливите на Бели Нил — каза той — или сред така наречените „суди“. Реката не може да тече свободно през образуваните баражи от растения и листа, които водното течение носи и натрупва в плитчините, и там тя образува обширни заразни блата, където треската не щади дори негрите. Пазете се особено от нощуване без огън и на гола земя.
— Ние вече искаме да умрем — почти изстена Стас. Тогава мисионерът вдигна своето изсъхнало лице и известно време се моли, след това прекръсти момчето и каза:
— Вярвай в бога. Не си се отказал от него, ето защо милосърдието и грижите му ще бъдат с тебе.
Стас се опитваше не само да проси, но и да работи. Един ден видя група хора да работят на мегдана за молитви, присъедини се към тях и започна да носи глина за зида, с който трябваше да бъде ограден мегданът. Смееха му се, блъскаха го, но привечер старият шейх, който надзираваше работите, му даде дванайсет фурми, Стас беше безкрайно доволен от спечеленото, защото фурмите и оризът представляваха единствената здрава храна за Нели, а в Омдурман те се намираха все по-трудно.
Затова той с гордост ги занесе на малкото си сестриче, на което даваше всичко, каквото успяваше да получи, а сам от цяла седмица се хранеше изключително с открадната от камилите дура .
Като видя любимите си плодове, Нели се зарадва много, но искаше да си ги разделят със Стас. Тя се изправи на пръсти, постави ръце на раменете му, вдигна глава и вглеждайки се в очите му, го замоли:
— Стас, изяж половината! Изяж ги! А той й отвърна:
— Ядох, вече ядох! Толкова съм сит!
И се усмихна, но веднага започна да си хапе устните, за да не се разплаче, защото беше много гладен. Той си мислеше сутринта отново да отиде на печалба. Ала не стана така. Сутринта дойде мулазем1 от Абдулахи и заяви, че
——
1 Мулазем — пратеник. — Б. пр.
пощата с камилите ще тръгне за Фашода през нощта и по заповед на халифа Идрис, Гебхър, Хамис и двамата бедуини заедно с децата трябва да се стягат за път. Гебхър се смая и възмути от тази заповед и заяви, че няма да тръгне, защото брат му е болен и няма кой да го гледа, па дори и да беше здрав, двамата са решили да останат в Омдурман. Но мулаземът отговори:
— Волята на Махди е единствена, а Абдулахи, неговият халиф и мой господар, никога не променя заповедите си. За твоя брат ще се грижи роб, а ти ще заминеш за Фашода.
— Тогава ще дойда и ще му заявя, че няма да замина.
— При халифа влизат само тези, които той сам пожелае да види. А ако без позволение, насила се вмъкнеш при него, ще те отведат… на бесилото.