Но нещастието като че ли постоянно преследваше своите жертви. Един ден преди да пристигнат във Фашода. Динах, която още в Омдурман не се чувствуваше добре, както развързваше вързопа с вещите на Нели, които бе взела във Фаюм, изведнъж изгуби съзнание и падна от камилата. С много усилия Стас и Хамис успяха да я свестят. Тя не дойде на себе си, или по-точно, свести се едва вечерта, и то само за да се раздели разплакана със своето любимо момиче и да умре.
Гебхър искаше непременно след смъртта да й отреже ушите, за да ги покаже на Смаин като доказателство, че е свършила по пътя и да поиска отделно награда за нейното отвличане. Така постъпвали с робите, умрели по време на пътуване. Но по молба на Стас и Нели, Хамис не му позволи и я погребаха прилично, а гроба й отрупаха с камъни и тръни, за да я запазят от хиените. Децата се почувствуваха още по-самотни, защото изгубиха в нейно лице единствената близка и предана душа. Този удар беше особено жесток за Нели, тъй че Стас напразно се опитваше да я утеши през цялата нощ и през следващия ден.
Настъпи шестият ден от пътуването. На обед керванът пристигна във Фашода, но намери само пепелища. Махдистите лагеруваха под открито небе или в струпани набързо колиби от трева и клони. Преди три дни селището изгоряло напълно. Бяха оцелели единствено опушените от дима глинени стени на кръглите колиби и намиращият се край самата вода голям дървен навес, който през времето на египтяните служеше за склад на слонова кост и където сега живееше вождът на дервишите, емир СекиТамала. Сред махдистите той беше забележителен човек, скрит неприятел на халиф Абдулахи и личен приятел на Хатим. Той покани гостоприемно стария шейх заедно с децата, ала още в началото им разказа неприятна новина.
Те нямало да намерят Смаин във Фашода. Преди два дни той бил потеглил на югоизток от Нил с експедиция за роби и не се знаело кога ще се върне, защото най-близките местности вече били обезлюдени, тъй че трябвало да се търси човешка стока много далеч. Наистина близо до Фашода се намира Абисиния, с която дервишите също-воювали. но Смайн имал само триста души и не можел да се осмели да премине границите й, зорко пазени сега от войнственото население и от войниците на крал Йоан.
При това положение СекиТамала и Хатим започнаха да обмислят какво да правят с децата. Съвещаваха се главно по време на вечерята, на която емирът бе поканил и Стас и Нели.
— Аз — каза той на Хатим — скоро трябва да тръгна далеч на юг срещу Емин паша1, който е в Ладо и разполага с параходи и войски. Такава заповед си ми донесъл, Хатиме… Ти трябва да се връщаш за Омдурман, а във Фашода няма да остане жива душа. Тук няма къде да се живее, няма какво да се яде и върлуват болести. Знам наистина, че белите не боледуват от едра шарка, но треската ще погуби тези деца само за месец.
— Заповядано ми е да ги доведа във Фашода — отговори Хатим — и аз ги доведох, повече бих могъл да не се грижа за тях. Но ми ги препоръча един мой приятел, гъркът Калиопули, затова не бих искал да загинат.
— Това със сигурност ще стане.
— Какво да правим тогава?
— Вместо да остават в пустата Фашода, изпрати ги при Смаин заедно с тези хора, които са ги докарали до Омдурман. Смаин замина към планините, към сухата и висока страна, където тропическата треска не изтребва така хората, както край реката.
— Как ще намерят Смаин?
— По следите на огъня. Той ще опожарява джунглата, първо, за да вкарва животните в скалистите пруломи, където е по-лесно да ги заобиколят и избият, и второ, за да плаши варварите и ги изгонва от гъсталаците, в които те са се скрили от потерята.-… Не е трудно да се намери Смаин.
— Но дали ще го настигнат?
— Понякога той ще се застоява цяла седмица на едно място, защото трябва да опушва месо. Дори и да заминат след два-три дни, ще го настигнат със сигурност.
— Но защо трябва да го гонят. Нали той ще се върне във Фашода?
— Не. Ако залавянето на роби излезе успешно, ще ги заведе на пазар в градовете…
— Какво да правим?
——
1 Емин паша, по произход немски евреин, слеД завладяването на областта около езерото Албърт от Египет бил губернатор на Екватория. Магдистите го атакували няколко пъти. Спасил го Стенли, който го превел с по-голямата част от войниците му до Багамойо край Индийския океан. — Б. а.
— Не забравяй, че когато двамата с тебе заминем от Фашода, децата, дори и да не ги унищожи треската, ще умрат тук от глад.
В името на пророка! Вярно е!
И наистина нямаше друг изход, освен да се изпратят децата на ново скиталчество. Хатим, който се оказа много добър човек, се безпокоеше само да не би Гебхър, чиято жестокост беше разбрал по пътя, да започне да ги измъчва. Но суровият СекиТамала, който предизвикваше страх дори сред своите войници, заповяда да извикат суданеца и му заяви, че трябва да заведе децата живи и здрави при Смаин, а същевременно да бъде добър с тях защото в противен случай ще бъде обесен.