А царят на джунглата ги гледаше отвисоко, .неподвижен, сякаш излят от бронз.
Гебхър и Хамис бяха слушали от пристигащите от Судан в Египет търговци на слонова кост и каучук, че понякога лъвовете лягат на пътя на керваните, които са принудени просто да ги заобикалят. Ала тук нямаше къде да заобиколят. Оставаше само да се обърнат и да бягат! Да, но в такъв случай почти беше сигурно, че страшният звяр ще се хвърли да ги гони.
Тогава отново се чуха възбудените въпроси: — Какво да правим?
— Какво да правим?
— Аллах! Може би ще отстъпи.
— Няма да отстъпи.
И отново настана тишина. Чуваше се само пръхтенето на конете и ускореното дишане на хората.
— Пусни Кали от въжето — внезапно каза Хамис на Гебхър, — а ние да бягаме с конете. Тогава лъвът ще настигне него пръв и само него ще убие.
— Така направи! — повториха бедуините.
Ала Гебхър се досети, че в такъв случай Кали светкавично ще се покачи на скалната стена, а лъвът ще се спусне след конете и тогава му хрумна друга жестока мисъл. Ще заколи момчето и ще го хвърли отпред, тогава, като скочи върху тях, звярът ще види на земята окървавеното тяло и ще се спре, за да го изяде.
Затова той придърпа с въжето Кали към седлото и вече бе вдигнал ножа, но в същата секунда Стас го хвана за широкия ръкав на кафтана.
— Какво правиш, негодяй!
Гебхър започна да се дърпа и ако момчето го беше хванало за ръката, щеше веднага да се отскубне, но с ръкава не му беше така лесно, затова, като се дърпаше, той започна да хрипти с приглушен от ярост глас:
— Куче, ако той не е достатъчен, ще наръгам и вас! Аллах! Ще ви наръгам, ще ви наръгам!
Стас смъртно пребледня, защото през ума му мина светкавичната мисъл, че като гони преди всичко конете, лъвът може наистина да подмине в устрема си трупа на Кали, а тогава Гебхър неминуемо ще заколи един след друг и тях двамата.
И като дърпаше с удвоени сили ръкава, извика:
— Дай ми пушката! Аз ще убия лъва!
Бедуините бяха изумени от тези думи, но Хамис, който още в Порт Саид беше видял как стреля Стас, веднага се развика:
— Дай му пушката! Той ще убие лъва!
Гебхър тоз час си спомни за изстрелите на езерото Каро-ун и пред страшната опасност бързо отстъпи от упорството си. Дори с голяма бързина подаде щуцера на момчето, а Хамис отвори незабавно кутията, с патроните, от която Стас загреба пълна шепа.
След това скочи от коня, постави патрони в цевите и тръгна напред.
Докато направи първите няколко крачки, той беше някак си стъписан и виждаше само себе си и Нели с прерязани от ножа на Гебхър гърла. Ала по-близката и по-страшна опасност веднага го накара да забрави за всичко друго. Пред него беше лъвът. При вида на животното му притъмня пред очите. Усети студ на бузите и на носа си, усети, че краката му са като олово и че се задъхва. Просто, беше го страх. В Порт Саид той беше чел, дори по време на урок, за лов на лъвове, но едно е да гледаш картинки в книгите, а друго — да застанеш очи в очи срещу чудовището, което сега го гледаше като че ли учудено и мръщеше широкото си като щит чело.
Арабите притаиха дъх, защото никога в живота си не бяха виждали подобно нещо. От едната страна — малкото момче, което сред високите скали изглеждаше още по-малко, а от друга — грамадното животно, позлатено от слънчевите лъчи, прекрасно, страшно — „господарят с огромната глава“, както казват суданците.
С цялата сила на волята си Стас превъзмогна неподвижността на краката си и. се придвижи по-нататък. Само до преди миг му се струваше, че сърцето ще изскочи през гърлото му — и това продължи дотогава, докато вдигна пушката към лицето, си. Сега трябваше да помисли за нещо друго. Да се приближи ли още, или вече да стреля? Къде да се мери? Колкото е по-малко разстоянието, толкова изстрелът е по-сигурен … затова — по:напред … по-напред!… Четирийсет крачки са много…. трийсет! Двайсет! Полъхът на вятъра вече донася остра животинска миризма…
„Куршум между очите му или е свършено с мен! — по мисли си Стас. — В името на отца и сина! …“
А лъвът се изправи, протегна се и наведе глава. Бърните Му започнаха да се разтварят, веждите му се надвесиха над очите. Някаква си дребна твар се е осмелила да дойде твърде близо — ето защо той се готвеше за скок, като приклякваше с потреперващи бедра на задните си крака.
Но Стас забеляза в миг, че мушката на щуцера съвпада с челото на звяра и дръпна спусъка.
Гръмна изстрел. Лъвът скочи така, че за един миг се изправи в целия си ръст, след което рухна по гръб и четирите му крака се вирнаха нагоре.
При последната конвулсия той се свлече от скалата върху земята.