Още няколко минути Стас го държеше на мушката, но като видя, че трептенията намаляха и че жълтеникавото туловище се изпружи безжизнено, той отвори пушката и постави нови патрони.
Между скалистите стени още се отразяваше гръмкото ехо. Гебхър, Хамис и бедуините не можаха веднага да видят какво стана, защото предишната нощ бе валяло и от влажния въздух димът закри всичко в тесния прулом. Едва когато димът се разпръсна, започнаха да викат от радост и искаха да се втурнат към момчето, но напразно, защото никаква сила не можеше да накара конете да сторят дори крачка. А Стас се обърна, хвърли поглед към четиримата араби и впи очи в Гебхър.
— Ах! Стига толкова! — каза той през зъби. — Ти съвсем прекали. Но вече няма да убиеш нито Нели, нито никого!
И изведнъж усети, че носът и бузите му отново стават студени, ала този хлад беше друг, той се пораждаше не от страх, а от опасното и неумолимо решение, което за миг прави сърцето в гърдите желязно.
— Да! Те са бандити, палачи, убийци, а Нели е в ръцете им!…
— Няма да я убиеш! — повтори той.
Приближи се към тях, отново спря и изведнъж със светкавична бързина вдигна пушката към лицето си.
Два изстрела един след друг оглушиха с ехото си прулома: Гебхър тупна на земята като чувал с пясък, а Хамис се наклони на седлото и удари окървавено чело о врата на коня.
Двамата бедуини нададоха страшен вик на ужас, скочиха от конете и се хвърлиха към Стас. Завоят зад тях не беше далеч и ако бяха побягнали назад, което Стас желаеше в душата си, можеха да се спасят от смъртта. Но заслепени от уплахата и яростта си, те мислеха, че ще стигнат момчето, преди да е сменило патроните и ще го намушкат с ножовете. Глупци! Едва бяха изминали петнайсетина крачки, когато злокобната пушка щракна отново, пруломът екна от ехото на новите изстрели и двамата паднаха по очи на земята, замятаха се и се заблъскаха като изхвърлени на сушата риби.
Единият — улучен в бързината по-лошо — се надигна и се опря на ръцете си, но в същия миг Саба впи зъби във врата му.
Настана гробна тишина. Тя беше нарушена едва от стоновете на Кали, който, паднал на колене, протягаше напред ръце и викаше на развален език кисвахили:
— Бвана кубва (велики господарю)! Убива лъва, убива лошите хора, но не убива Кали!
Стас обаче не обръщаше внимание на неговите викове. Известно време той стоя като вцепенен, след това забеляза побелялото личице на Нели и нейните разширени от ужас, полуживи очи и скочи към нея:
— Нели! Не се бой!… Нели, свободни сме!…
Те наистина бяха свободни, но и изгубени сред дивата, безлюдна джунгла, в бездната на „черния континент“.
XXII
Докато Стас и младият негър изпозавлекат встрани на прулома убитите араби и тежкия труп на лъва, слънцето се спусна ниско и скоро щеше да настъпи нощта. Но беше невъзможно да нощуват в съседство с труповете, затова, макар че Кали сочеше убития звяр, гладеше се по гърдите и мляскайки с език, повтаряше: „Мсури ниама“ (хубаво, хубаво месо), Стас не му позволи да се заеме с „ниамата“, а веднага му нареди да хване конете, които бяха се разбягали след изстрелите. Черното момче се справи необикновено сръчно, защото вместо да ги гони из прулома, из който биха бягали все по-далеч, то се изкачи горе и като съкрати пътя на завоите, пресрещна изплашените атове. Така той лесно успя да хване два, а другите два завърна към Стас. Не можаха да намерят само конете на Гебхър и Хамис, но и така бяха останали четири, без да Се смята натовареният с палатката и багажа дългоушко, който прояви спрямо трагичната случка истинско философско спокойствие. Намериха го над завоя да щипе старателно тревата, която растеше на дъното на прулома.
Суданските коне общо взето са свикнали да виждат диви животни, но се боят от лъвове, затова беше много трудно да ги преведат край скалата, до която се чернееше локва кръв. Конете пръхтяха, издуваха .ноздри и протягаха шии към окървавените камъни, но когато магарето само малко размърда уши и мина спокойно, преминаха и те. Нощта беше близо, но те изминаха около километър и се спряха на едно място, където пруломът се разширяваше отново и образуваше малка амфитеатрална долинка, гъсто обрасла с тръни и с храсти бодлива мимоза.
— Господарю — каза младият негър, — Кали запалва огън, голям огън!
И като хвана широкия судански меч, който беше свалил от трупа на Гебхър, започна да сече с него тръни, а дори и по-големи дръвчета!Като запали огън, той насече още, дървета.
като натрупа такъв голям запас, който можеше да стигне за цяла нощ.
След това двамата със Стас опънаха палатката за Нели под високата отвесна скала на долината, и я оградиха в полукръг с широк и висок плет от трънки или с така наречената зериба.