Все пак той се въздържа и като се обърна към момичето, попита:
— Страхуваш ли се, Нели? Тя отвърна тихо:
— Страшно е… някак си!
Тогава Стас заповяда на Кали да донесе наметалата и като покри с едно от тях камъка, на който беше дремал преди това, а другото постла на земята, каза:
— Седни тук при мен, край огъня… Колко е хладна нощта, нали? Ако те обори сънят, ще опреш глава на рамото ми и ще заспиш.
Ала Нели пак повтори:
— Страшно е… някак си!…
Стас я загърна грижливо с одеялото и известно време седяха мълчаливо, опрени един о друг, осветени от розовия блясък, който се плъзгаше по скалите и искреше трепетливо по пластинките слюда, с които бяха изпъстрени каменните отломъци.
Зад зерибата се чуваше пръхтенето на конете и хрущенето на тревата между зъбите им.
— Слушай, Нели — обади се Стас — аз трябваше да направя това… Гебхър ни заплаши, че ще ни заколи, ако лъвът не се задоволи с Кали и продължи да ги преследва. Чу ли? … Помисли си, заплашваше не само мен, но и тебе. И щеше да го направи! Ще ти кажа откровено, че ако не беше тази опасност, макар и да мислех преди за такова нещо, нямаше да ги застрелям. Струваше ми се, че не бих могъл… Но той прекали. Ти видя колко жестоко изтезаваше Кали. А Хамис? Колко подло ни предаде той. Освен това, знаеш ли какво щеше да стане, ако не намереха Смаин? Гебхър щеше да започне и нас да изтезава по същия начин… да изтезава тебе. Ужасно е дори да се помисли, че щеше да те бие с бича, щеше да ни измъчи и двамата до смърт, а след това би си се върнал във Фашода и би казал, че сме умрели от треска. Нели, аз не от жестокост направих това, а защото трябваше да мисля как да те освободя… Само заради тебе го направих…
И в неговия глас ясно прозвуча насъбраната горчивина, която изпълваше сърцето му. Навярно Нели го бе разбрала, защото се притисна към него по-силно, а той, като овладя мигновеното си вълнение, продължи:
— Аз няма да се променя и щ се грижа за тебе, ще те пазя както преди. Докато те бяха живи, нямаше никаква надежда за спасение. Сега можем да избягаме в Абисиния. Абисинците са чернокожи и диви, но са християни и неприятели на дервишите. Само да си здрава и ще успеем, защото до Абисиния не е много далеч. А дори и да не успеем, дори и да попаднем в ръцете на Смаин, не мисли, че той ще си отмъсти на нас. В живота си никога не е виждал нито Гебхър, нито бедуините; познаваше само Хамис, но какво представлява Хамис за него? Пък и ние можем въобще да не казваме на Смаин, че Хамис е бил с нас. Ако успеем да преминем в Абисиния, ще бъдем спасени, ако ли не, пак няма да се чувствуваш по-зле, а по-добре, защото такива жестоки хора като онези сигурно няма повече в целия свят … Ти не се страхувай от мен, Нели!…
И в желанието си да спечели нейното доверие, а същевременно да я окуражи, той започна да я милва по изрусялата главичка. Като слушаше, момичето вдигна плахо очи към него. Личеше си, че иска нещо да каже, но се бави, колебае се и се страхува. Накрая наведе глава така, че косите й напълно закриха лицето, и още по-тихо от преди попита с малко разтреперан глас:
— Сташек …
— Какво, мила?
— Те няма ли да дойдат тук?
— Кои? — попита учудено Стас.
— Онези … убитите?
— Какво говориш, Нели?
— Страх ме е!… Страх ме е!…
И пребледнелите й устни започнаха да треперят.
Настъпи мълчание. Стас не вярваше, че убитите могат да възкръснат, но понеже беше нощ и телата им се намираха недалеко, той се почувствува някак си странно обезпокоен, по гърба му полазиха тръпки.
— Какво говориш, Нели? — повтори той. — Динах те е научила да се страхуваш от духове… Умрелите не…
И не довърши, защото в същия миг стана нещо ужасно. Сред нощната тишина в глъбините на прулома от посоката, където лежаха труповете, внезапно се разнесе някакъв зловещ нечовешки смях, в който трептеше отчаяние и радост, жестокост и болка, ридание и подигравка — сърцераздирателният и спазматичен смях на побърканите или прокълнатите.
Нели извика и с всички сили прегърна Стас. А на него му настръхнаха косите. Саба скочи и започна да ръмжи.
Ала седналият наблизо Кали спокойно вдигна глава и почти весело каза:
— Хиени, смеят се на Гебхър и на лъва.
XXIII
Големите събития през миналия ден .и нощните преживявания така изнуриха Стас и Нели, че накрая оборени от съня, и двамата заспаха, дълбоко и чак следобед момичето се показа пред палатката. Стас стана малко по-рано от плъстената постеля край огъня и очаквайки другарчето си, поръча на Кали да приготви закуската, която поради късния час щеше да бъде едновременно и обяд.