В резултат на разсъжденията си реши да се впусне колкото е възможно по на юг. Там наистина можеха да попаднат на негри — местни или пък избягали откъм бреговете на Бели Нил.
Ала от двете злини Стас предпочиташе да се срещне с черните, отколкото с махдистите. Разчиташе също и на това, че при среща с бегълци или с местни жители Кали и Меа можеха да му помогнат. Достатъчно беше човек да погледне младата негърка, за да разбере, че тя произхожда от племето Динка или Шилюк, тъй като имаше извънредно дълги и тънки крака, с каквито се отличават тези две племена, населяващи крайбрежията на Нил и бродещи като жерави или щъркели по неговите разливи. Кали пък, макар че в ръцете на Гебхър бе заприличал на скелет, имаше съвсем друга фигура. Беше набит и добре сложен; имаше силни рамене, а стъпалата му в сравнение със стъпалата на Меа бяха малки.
Понеже почти не говореше арабски, а слабо на езика кисвахили, на който човек може да се разбере почти в цяла Африка и който Стас що-годе бе научил от работещите на канала занзибарци, ставаше ясно, че произхожда от някакви далечни краища.
Стас реши да го разпита от кои.
— Кали, как се казва твоят народ? — попита той. — Вахима — отговори младият негър.
— Голям народ ли е той?
— Велик, който воюва с лошите самбуру и им взема добитъка.
— А къде се намира твоето село?
— Далеко, далеко!… Кали не знае къде. — В такава страна, като тази ли?
— Не. Там има голяма вода и планини.
— Как я наричате тази вода?
— Наричаме я „Тъмната вода“.
Стас си помисли, че може би момчето произхожда от околностите на езерото Албърт, които досега се намираха в ръцете на Емин паша, и понеже искаше да разбере истината, продължи да го разпитва:
— Не живее ли там бял вожд, който има черни димящи лодки и войска?
— Не. У нас стари хора казват, че видели бели хора — тук Кали разпери пръсти — веднъж, два, три!… Да. Били трима с дълги бели рокли. Търсели бивни … Кали не видял, нямало го още на света, но баща на Кали ги приел и им дал много бивни.
— Какъв е твоят баща?
— Крал на Вахима.
Стас почувствува известна гордост, че има за слуга кралски син.
— Искаш ли да видиш баща си?
— Кали иска види майка си.
— А какво ще направиш, ако срещнем Вахима и какво биха направили те?
— Вахима падне по очи пред Кали.
Тогава заведи ни при тях, ти ще останеш с тях и ще им бъдеш вожд след баща си, а ние ще продължим по-нататък, чак до морето.
— Кали не може да ги намери и няма да остане, защото Кали обича великия господар и дъщерята на месечината.
Стас се обърна весело към другарчето си и каза:
— Нели, станала си дъщеря на месечината.
Но като я погледна, изведнъж се натъжи, защото му хрумна, че изстрадалото момиче със своето бледо и прозрачно личице наистина повече приличаше на лунно, отколкото на земно същество.
Младият негър млъкна за малко, след това продължи:
— Кали обича бвана кубва, защото .бвана кубва не убил Кали, само Гебхър, а на Кали дал много да яде.
И той започна да се глади по гърдите, повтаряйки с видимо удоволствие:
— Много месо, много месо!
Стас искаше още да разбере по какъв начин момчето е попаднало в робство при дервишите, но се оказа, че от времето, когато една нощ го хванали при ямите, изкопани за лов на зебри, бе преминал през толкова ръце, че от отговора му не можеше да се разбере през кои страни и откъде са го довели чак до Фашода. Озадачи го само казаното от него за „Тъмната вода“, защото, ако произхождаше от околностите на езерото Албърт, езерото АлбъртЕдуард или езерото. Виктория, край които бяха разположени държавите Униоро и Уганда, несъмнено щеше да е чул нещо за Емин паша, за неговата войска и за параходите, които предизвикаха удивление и страх сред негрите. Танганайка беше доста далеч, тогава оставаше само предположението, че селищата на народа на Кали са някъде наблизо. Поради това срещата с хора от Вахима не беше съвсем невъзможна.
След няколко часа езда слънцето започна да клони надолу. Горещината чувствително намаля. Попаднаха на широка долина, в която имаше вода и растяха петнайсетина диви смокини, затова се спряха да дадат отдих на конете и да хапнат от запасите. Тъй като скалните стени на това място бяха по-ниски, Стас заповяда на Кали да се изкачи горе и да провери не се ли вижда в околността някакъв дим.