Кали изпълни заповедта и за миг се озова на скалния ръб. Огледа се добре на всички страни, спусна се по една дебела лиана, и заяви, че няма, но има голяма птица и трябваше да се досетят, че говори не за токачки, а за ияхакъз, по-едър; дивеч, защото, като показа пушката — на Стас, той постави пръстите си на главата, за да покаже, че животните са са рогати.
Сега Стас се изкачи горе и като подаде предпазливо глава над брега, започна да се вглежда напред. Нищо не закриваше гледката в далечината, защото старата, висока джунгла беше опожарена, а новата, която израстваше от почернялата земя, беше висока само няколко инча. Докъдето поглед стигаше, се виждаха рядко растящи грамадни дървета с обгорели от огъня дънери. В сянката на едно от тях пасеше стадо антилопи гну, които приличаха в тялото на коне, а в главата на биволи. Слънцето проникваше през листата на баобаба и хвърляше трептящи светли петна върху кафявите им гърбове. Бяха девет на брой. Разстоянието беше не повече от сто крачки, ала вятърът духаше от животните към прулома и затова те си пасяха спокойно, без да подозират опасността. Понеже искаше да снабди кервана с месо, Стас стреля в най-близкото животно, което се строполи на земята като поразено от гръм. Останалите от стадото хукнаха, а заедно с тях и грамаден бивол, който не бяха забелязали преди това, защото лежеше скрит зад един камък. .Не от нужда, а от някакъв ловджийски подтик, момчето издебна момента, когато животното се обърна малко настрани, и изпрати куршум след него. Биволът се олюля силно, повлече задницата си, но продължи по-нататък и докато Стас успее да смени патроните, изчезна сред неравното пространство.
Преди да се разпръсне димът, Кали вече седеше върху антилопата и разпорваше корема й с ножа на Гебхър. Стас се приближи към него, за да види отблизо животното и беше, много учуден, когато след малко младият негър му подаде с окървавени ръце димящия още дроб на антилопата.
— Защо ми го даваш? — попита той.
— Мсури, мсури! Бвана кубва яде веднага.
— Изяж го сам! — отвърна Стас, възмутен от предложението.
Кали не чака втори път да му повторят н веднага започна да ръфа дроба със зъби и да преглъща лакомо суровите парчета, а като виждаше, че Стас го гледа с погнуса, не преставаше да повтаря между едната и другата хапка: „Мсури! Мсури!“.
——
’ Инч — мярка .за дължина, равна на 2,54 см. — .Б. лр.г
Така той изяде половината дроб, след това се зае с очистването на антилопата. Вършеше всичко много бързо и умело и скоро кожата беше одрана, бутовете отделени от тялото. Тогава Стас остана малко изненадан, че Саба не взе участие в тази работа, свирна му, за да го покани на общия пир с останките от предните крайници на животното. Ала Саба въобще не се появи, а приведеният над антилопата Кали вдигна глава и каза:
— Голямо куче побягна след бивол.
— Видя ли го? — попита Стас.
— Кали видял.
Като каза това, той постави на главата си рибицата на антилопата, двата бута на раменете си и тръгна към прулома. Стас свирна още няколко пъти и почака, но като видя, че подсвиркванията му са напразни, тръгна след него. В прулома Меа вече сечеше тръни за зериба, а Нели, която скубеше с малките си пръстчета последната токачка, попита:
— На Саба ли свиркаше? Той тръгна след вас.
— Хукнал е след бивола, който раних, и аз съм много обезпокоен — отговори Стас. — Тези животни са толкова свирепи и силни, че дори лъвът се бои да ги напада. Саба може да си изпати, ако започне борба с такъв противник.
Като чу това, Нели се разтревожи много и заяви, че няма да си легне да спи, докато не се върне Саба. Като виждаше загрижеността й, Стас се ядосваше на себе си, че не бе скрил от нея опасността, и започна да я успокоява:
— Бих тръгнал след тях с пушката — каза той, — но вече трябва да са много далеч, а скоро ще падне нощ и следите няма да се виждат. Биволът е ударен сериозно и аз се надявам, че ще падне. Във всеки случай загубата на кръв ще го обезсили и дори да се хвърли срещу Саба, Саба ще успее да избяга… Да! Може би ще се върне едва нощес, но сигурно ще се върне.
Но като говореше така, той сам не вярваше на собствените си думи, защото помнеше какво беше чел за невижданата отмъстителност на африканския бивол, който дори и тежко ранен, заобикаля и се спотайва край пътечката, по която идва ловецът, след това ненадейно го напада, вдига го на рогата си и го хвърля нагоре. Със Саба можеше да се случи същото, без да става дума за другите опасности, които го заплашваха по обратния път през нощта.
Някак си неусетно дойде нощта. Кали и Меа направиха зериба, накладоха огън и се захванаха с вечерята. Саба го нямаше.
Нели ставаше все по-тъжна и накрая се разплака.