Стас едва я накара да си легне, като й обеща, че сам ще чака Саба,а щом се развидели, ще отиде да го търси и да го доведе. Нели влезе в палатката, но често-често показваше главичката си изпод полите на покрива й, за да пита върнало ли се е кучето. Сънят я надви едва след полунощ, когато Меа излезе да смени Кали, който бдеше край огъня.
— Защо дъщерята на месечината плаче? — младият негър попита Стас, когато двамата легнаха да спят върху чуловете. — Кали това не иска.
— Жал й е за Саба, когото биволът сигурно е убил.
— Може да не го е убил — отвърна черното момче. След това млъкнаха и Стас заспа дълбоко. Когато се събуди от студа, беше още тъмно. Огънят догаряше. Меа трябваше да го поддържа, но беше задрямала и от известно време бе престанала да притуря храсти върху жаравата.
Постелката, върху която спеше Кали, бе празна. Стас сложи сам храсти, след това побутна негърката и попита:
— Къде е Кали?
Един миг тя го гледаше с блуждаещ поглед, след това се поразсъни и каза:
— Кали взе меча на Гебхър и отиде за зериба. Мислех си, че иска да насече повече храсти, но той въобще не се върна.
— Отдавна ли излезе?
— Отдавна.
Стас почака известно време, но тъй като негърът дълго не се появяваше, неволно се попита:
— Избягал ли е?
И сърцето му се сви от неприятното чувство, което винаги събужда човешката неблагодарност. Та нали той се застъпваше за Кали, защищаваше го, когато Гебхър го изтезаваше по цели дни, а след това му спаси живота. Нели винаги се бе държала добре с него и плачеше над нещастието му, и двамата бяха много добри към него. Той е избягал! Та нали сам казваше, че не знае в коя посока се намират селищата на Вахима и че не би могъл да стигне до тях, а пък е избягал! Стас отново си спомни прочетеното в Порт Саид за африканските пътешествия, как пътешествениците разказваха за глупостта на негрите, които хвърлят товарите и бягат дори тогава, когато бягството ги заплашва с неизбежна смърт. Разбира се, че и Кали, който е въоръжен само със суданския меч на Гебхър, трябва да умре от глад или ако не попадне в ново робство при дервишите — да стане плячка на дивите зверове.
— Ах! Неблагодарник и глупак!
След това Стас започна да размишлява колко по-трудно и по-неприятно ще стане пътуването им без Кали, а работата не е тежка. Да пои конете и да ги спъва през нощта… да опъва палатката, да прави зерибе, да се грижи по време на пътуването за хранителните запаси и дисагите с багажа, да дере убитите животни и да нарязва месото — всичко това, поради отсъствието на младия негър, щеше да се стовари върху него, а той си знаеше сам, че за някои работи, като например дрането на животните, нямаше никакво понятие.
— Ех! Няма как — рече си той, — трябва!
В това време слънцето се показа на хоризонта и — както става край тропиците — денят настъпи изведнъж. Малко по-късно водата за миене, която Меа беше приготвила за момичето за през нощта, започна да се плиска, което означаваше, че Нели е станала и се облича. След малко тя се показа, вече облечена, но с гребен в ръката и с още бухнали коси.
— А Саба? — попита.
— Още го няма.
Устните на момичето веднага започнаха да треперят.
— Може да се върне — каза Стас. — Нали си спомняш, че в пустинята понякога го нямаше по два дни, след това винаги ни догонваше.
— Ти каза, че ще отидеш да го търсиш? …
— Не мога.
— Защо, Сташек?
— Защото не мога да те оставя в прулома само с Меа.
— А Кали?
— Кали го няма.
И той млъкна, без сам да знае дали да й каже цялата истина, но понеже случилото се не можеше да остане скрито, помисли си, че ще е по-добре да й каже веднага.
— Кали взел меча на Гебхър — каза той — и нощес отишъл нанякъде. Кой знае дали не е избягал. Негрите често постъпват така дори с цената на собствената си гибел. Съжалявам го. Но той може би ще разбере, че е извършил глупост и…
Думите му бяха прекъснати от радостния лай на Саба, който изпълни целия прулом. Нели хвърли гребена на земята и искаше да изтича, за да го посрещне, ала я възпряха тръните на зерибата .
Стас започна бързо да ги разхвърля; докато отвори изход, и най-напред се появи Саба, а след него Кали, целият сияещ и мокър от росата като след най-силен дъжд.
Огромна радост обзе двете деца и когато Кали, без да може да си поеме дъх,г се намери зад плета на зерибата Нели метна белите си ръчички върху черната му шия и го прегърна с все сила.
А той рече:
— Кали не иска вижда бейби плаче, затова Кали намерил куче.
— Кали е добър! — отговори Стас, потупвайки го по рамото. — А не се ли страхуваше да не срещнеш в нощта някой лъв или пантера?
— Кали се бои, но Кали тръгна — отговори момчето. Тези думи спечелиха още повече сърцата на двете деца.