— А какво ще правиш?
— Ще стана инженер или моряк, или пък ако има в Полша война, ще отида да се бия, както баща ми.
Тя попита неспокойно:
— Но ще се върнеш ли в Порт Саид?
— Най-напред там трябва да се върнем двамата.
— При татко! — отговори момичето.
И очите му се замъглиха от мъка. Но, за щастие, в момента прелетя ято прелестни сиви папагали с розови глави и розови криле отдолу. Децата веднага забравиха за предишния разговор и започнаха да следят с очи техния полет.
Ятото зави над кичурите еуфорбии и кацна върху растящите недалеко смокинови дървета, от чиито клони се разнесоха гласове, наподобяващи шумно съвещание или разправия.
— Това са папагалите, които най-лесно се учат да говорят — каза Стас. — Когато се спрем някъде за по-дълго време, ще ти хвана един.
— О, Сташек! Благодаря! — отвърна с радост Нели. — Ще се казва Дейзи …
През това време Меа и Кали бяха набрали плодове от хлебното дърво, бяха натоварили конете с тях и малкият керван продължи пътя си. Следобед отново започна да се заоблачава и от време на време се изливаха краткотрайни дъждове, които изпълваха с вода всички пукнатини и вдлъбнатини на земята.
Кали предричаше голям порой и Стас си помисли, че пруломът, който все повече се стесняваше, няма да бъде твърде безопасен подслон за през нощта, защото може да се превърне в поток. Затова реши да нощуват на високото, което зарадва Нели още повече, тъй като изпратеният на оглед Кали се върна и заяви, че наблизо има горичка с различни дървета, а в нея — много малки маймунки, не толкова грозни и зли като павианите, които срещаха досега.
Като намериха подходящо място, където скалните стени бяха ниски и се разтваряха полегато, те изведоха конете и преди още да се стъмни, се установиха за нощуване. Палатката на Нели опънаха на високо и сухо място, под голяма могила на термити, която напълно затваряше достъпа от едната страна и улесняваше работата при зерибата .
Наблизо се издигаше високо дърво с широко разпрострени клони, чиито гъсти листа можеха,да послужат като Добра закрила срещу дъжда. Пред зерибата растяха отделни китки дървета, а по-нататък — сплетен и обвързан от виещите се растения лес, над който се издигаха високо короните на някакви странни палми, приличащи на огромни ветрила или на разперени паунови опашки.
Стас разбра от Кали, че през втория дъждовен период; .е. през есента, е опасно да се нощува под тези палми, защото узрелите по това време огромни плодове се откъсват ненадейно и падат от голяма височина с такава сила, която може да убие човек, а дори и кон. Сега обаче плодовете току-що бяха завързали и преди слънцето да залезе, под короните се виждаха отдалеч бягащите малки маймунки, които се гонеха с весели подскоци.
Стас и Кали приготвиха голям запас от дърва, за да стигне за през цялата нощ, а понеже от време на време се вдигаха силни пориви на горещия вятър, укрепиха зерибата с колчета, които младият негър изостри с меча на Гебхър и заби в земята. Тази предпазливост никак не беше излишна, защото силният вихър можеше да разхвърли трънливите клони, от които беше направена зерибата, и да улесни нападенията на хищниците.
— Ала веднага след залез слънце вятърът престана, затова пък въздухът стана задушен и тежък. Отначало тук-таме между облаците просветваха звезди, но след това падна такава мрачна нощ, че дори на една крачка нищо не се виждаше. Малките пътешественици се струпаха край огъня, вслушвайки се в крясъците и писъците на маймуните, които устройваха истински цирк в близката гора. Пригласяха им скимтенето на чакалите и разни други непознати гласове, в които се долавяше безпокойство и страх от неизвестността — под прикритието на нощта тя заплашва всяко живо същество в джунглата.
Изведнъж настъпи гробна тишина в глъбините на мрака се разнесе ръмженето на лъв. Конете, които пасяха недалеч сред младата джунгла, се приближиха към светлината, подскачайки на спънатите си предни крака, а винаги войнственият Саба наежи козина и с подвита опашка се вреше между хората, търсейки вероятно тяхната закрила.
Ръмженето се зачу отново, сякаш изпод земята — дълбоко, тежко, гърлено, като че ли звярът го изтръгваше с мъка от мощните си гърди. То се носеше ниско над земята, ту се усилваше, ту заглъхваше и преминаваше понякога, в глухи, мощни, мрачни стонове.
— Кали, хвърли съчки в огъня! — обади се Стас.
Негърът грижливо добави върху огъня цял наръч клони — най-напред хвръкнаха рой искри, след това лумна нагоре силен пламък.
— Сташек, лъвът няма да ни нападне… нали? — прошепна Нели, дръпвайки момчето за ръкава.