Стас остави и двата коня при скалата и отиде до брега на прулома, за да провери възможно ли е по-нататъшното пътуване по него. Видя, че поради големия наклон водата вече беше се изцедила и дъното бе почти сухо. След малко вниманието му привлече някакъв белезникав предмет, заплетен в лианите, увиснал по отсрещната скална стена. Оказа се, че това е покривът на палатката, който поривът на вихъра беше донесъл чак тук и беше забил високо в гъсталака, тъй че водата не беше го отвлякла. Все пак палатката предпазваше Нели по-добре, отколкото изплетената набързо от клони колиба, затова намирането на тази изчезнала част зарадва много Стас.
Но неговата радост стана още по-голяма, когато от скалната ниша, скрита малко по-високо под лианите, изскочи Саба с някакво животно в устата, чиито глава и опашка висяха от двете страни на муцуната му. За миг силното куче се покатери нагоре и остави пред краката на Стас петниста хиена със строшен гръб и откъснат крак, след това като въртеше опашка, започна да полайва радостно, сякаш, искаше да каже: „Изплаших се от лъвовете, признавам си, но пък и вие, право казано, седяхте на дървото като токачки. Виж, че все пак не съм пропилял напразно нощта.“
И толкова беше горд от себе си, че Стас едва успя да го накара да остави вонящото животно и Да не го занесе подарък на Нели.
Когато двамата се върнаха, в бивака гореше буен огън, в съдовете кипеше вода, в която се варяха зърна . дура, две токачки и пушени парчета месо от гну. Нели беше вече преоблечена в сухи дрехи, но изглеждаше много зле и беше толкова бледа, че Стас се изплаши за нея и като хвана ръката й, за да провери дали има температура, попита:
— Нели, какво ти е?
— Нищо ми няма, Сташек, само много ми се спи.
— Вярвам ти. След такава нощ! Слава богу, ръцете ти са студени. Ах! Каква беше тази нощ! Разбира се, че ще ти се спи. И на мен също. Но не се ли чувствуваш болна?
— Малко ме боли главата.
Стас постави ръка на челото й. Главата й беше студена, ръцете — също и това беше признак на голямо изтощение и отпадналост, затова момчето въздъхна и каза:
— Ще си хапнеш топла храна, после веднага ще си легнеш да спиш и ще спиш чак до вечерта. Днес поне времето е хубаво и няма да бъде като вчера.
Нели го погледна изплашено.
— Но нали няма да нощуваме тук?
— Тук не, защото тук лежат удушените коне, ще изберем друго дърво, или пък ще отидем в прулома и ще направим такава зериба, каквато няма втора на света. Ще спиш спокойно, както в Порт Саид.
Но тя скръсти ръце й започна да го моли със сълзи на очи да заминат по-нататък, защото на това страшно място няма да може да затвори очи и сигурно ще се разболее. Тя така го молеше и повтаряше, гледайки го в очите: „Нали, Сташек? Нали?“ — че той се съгласи на всичко.
— Тогава ще тръгнем по прулома — каза той, — защото там има сянка. Обещай ми обаче, че ако не ти стигнат силите или не се почувствуваш добре, ще ми кажеш.
— Ще ми стигнат, ще ми стигнат! Ще ме вържеш за седлото и ще спя много добре.
— Не. Аз ще се кача на същия кон и ще те придържам, Кали и Меа ще се качат на другия, а магарето ще носи палатката.
— Добре! Добре!
— Веднага след закуската трябва малко да поспиш. И без това не можем да тръгнем преди обед, защото имаме много работа. Трябва да хванем конете, да сгънем палатката, да подредим по-иначе дисагите. Част от нещата ще оставим, защото сега имаме само два коня. За всичко това ни трябват няколко часа, а през това време ти ще поспиш и ще се ободриш. Днес ще бъде горещо, но под дървото ще има хубава сянка.
— Ами ти и Меа, и Кали? Жал ми е, че само аз ще спя, а вие трябва да се мъчите…
— Нищо, и за нас ще има време. За мен не се тревожи. През време на изпитите в Порт Саид аз понякога не спях по цели нощи, за което баща ми дори не знаеше… Приятелите също не спяха. Но мъжът е нещо друго, а не такава мушичка като тебе. Нямаш представа как изглеждаш днес… сякаш си от стъкло! Останали са ти само очите и косата, а лицето въобще го няма.