А тя се наклони назад, опря глава на рамото му и съвсем се унесе.
Ала дишаше така равномерно и спокойно, че Стас престана да съжалява за последния прах хинин. Като слушаше дишането й, чувствуваше, че опасността от треската засега е отстранена, и започна да си мисли:
„Пруломът води все нагоре, а сега дори е доста стръмен. Изкачваме се все по-високо и местността става все по-суха. Трябва само да намеря някое възвишение, отлично заслонено, край бистра вода, за да отседнем там, да дам на малката няколко седмици почивка, а може дори да изчакаме цялата «масика»1. Малко жени биха издържали дори десета част от тези мъки, но сега тя трябва да си почине! Друга след такава нощ щеше веднага да се разболее от треска, а тя — как хубаво си спи! Слава богу!“
Тези мисли му създадоха чудесно настроение, затова, като поглеждаше отгоре главичката на Нели, опряна върху гърдите му, той си каза весело, но не и без известно учудване:
„Колко странно е наистина, че аз обичам тази малка мушичка! Вярно е, че винаги съм я обичал, но сега все повече!“
И като не знаеше как да си обясни това особено явление, хрумна му следното предположение:
„Сигурно поради това, че заедно преживяхме толкова много и че — тя е под моите грижи.“
В същото време той държеше много внимателно с дясната си ръка „мушичката“ за колана, за да не падне от седлото и да си разбие носа. Придвижваха се мълчаливо, крачка по крачка. Само Кали си тананикаше нещо под носа в чест на Стас:
— Велики господар убил Гебхър, убил лъв и бивол! Велики господар убие още много лъвове! Ях! Много месо! Много месо! Ях! Ях!…
— Кали — попита го тихо Стас, — Вахима ловуват ли по лъвове?
— Вахима бои се от лъвове, но Вахима копае дълбоки ровове и ако нощем лъв падне в тях, Вахима се смее.
— Какво правите тогава?
— Вахима хвърля много копия, чак лъв стане таралеж. Тогава го изважда от ров и яде. Лъв вкусно.
И според обичая си той се потупа по корема.
На Стас не му хареса много този начин на ловуване, той започна да го разпитва какви други животни се срещат в страната Вахима и разговорът премина по-нататък на антилопите, щраусите, жирафите и носорозите, докато чуха шум на водопад.
— Какво е това? — извика Стас. — Река и водопад ли се
——
1 иМасика — продехЗД дъждовен период. — Б. а.
намират пред нас?
Кали поклати глава в знак на потвърждение.
Известно време пътуваха с по-бърза крачка, вслушвайки се в шума, който ставаше все по-ясен.
— Водопад! — повтори заинтригуван Стас.
Ала едва минаха един-два завоя и пред тях се изпречи непреодолима преграда, която спираше по-нататъшния им път.
Нели, която преди това беше приспана от равния ход на коня, веднага се събуди.
— За нощуване ли спираме вече? — попита тя.
— Не, но виж! — отговори й Стас. — Скалата прегражда прулома.
— Какво ще правим тогава?
— Да се промъкнем край нея не е възможно, защото тук мястото е тясно, значи трябва да се върнем малко, да излезем нагоре и да заобиколим преградата. До вечерта има още два часа, та времето ще стигне. Нека и конете да си отдъхнат. Чуваш ли водопада?
— Чувам го.
— Ще спрем край него за нощуване.
След това той се обърна към Кали, заповяда му да се изкачи на брега на падината и да види дали по-нататък дъното на прулома не е препречено с такива прегради, а сам започна внимателно да оглежда скалата и след малко извика:
— Тя се е откъснала и е рухнала неотдавна. Нели, виждаш ли този отломък? Виж колко е пресен. По него няма нито мъх, нито други растения. Разбирам, вече разбирам!
И той посочи на момичето растящия на брега на прулома баобаб, чийто огромен корен висеше по стената над отломъка.
— Този корен се е вбил в пролуката между стената и скалата и .като е нараствал, накрая е откъртил скалата. Това е чудновато явление, защото камъкът е по-твърд от дървото, но аз знам, че в планините такива случаи има често. Каквото и да побутне след това такава скала, която едвам се държи — и блокът се откъсва.
— Но какво е могло да го побутне?
— Трудно е да се каже. Може би някоя минала буря, може би вчерашната?
В този миг Саба, който преди това беше изостанал от кервана, дотича, спря се изведнъж, сякаш някой го бе дръпнал отзад за опашката, подуши, след това се вмъкна в пролуката между стената и откъснатата скала, но веднага взе да отстъпва назад с настръхнала козина. . Стас слезе от коня, за да види какво е изплашило кучето.