А Нели веднага го прегърна и в разплаканите й очи проблесна усмивка. Сега тя искаше само едно: колкото може по-бързо да дадат на слона храна. Кали и Меа се учудиха много, като разбраха, че „бвана кубва“ не само няма да го убие, ами те трябва веднага да наберат за него колкото могат повече пъпеши от хлебното дърво, акациеви шушулки и всякакви бурени, листа и треви. Суданският меч на Гебхър с двете остриета послужи отлично на Кали в тази работа и ако не беше той, тя нямаше да върви така спорно. Ала Нели не искаше да чака, докато привършат всичко, та щом първият плод падна от дървото, тя го грабна с две ръце и като го носеше към клисурата, повтаряше бързо; сякаш се страхуваше да не би някой друг да пожелае да я измести:
— Аз! Аз! Аз!
Ала Стас съвсем не мислеше да я лишава от това удоволствие и само от страх да не би в бързината си да полети заедно с пъпеша я хвана за колана и извика:
— Хвърляй!
Големият плод се търкулна по стръмнината и се спря до краката на слона, а той моментално проточи хобота си, хвана плода, след това го изви, като че ли искаше да сложи пъпеша под шията си — и децата повече не го видяха!
— Изяде го! — извика зарадвана Нели.
— Предполагам! — отвърна усмихнат Стас.
А слонът проточи хобота си към тях, сякаш молеше за още,; и се обади с мощен глас:
— Хррумф!
— Още иска.
— Предполагам — повтори Стас.
Вторият плод се търкулна след първия и за миг изчезна по същия начин; последва трети, четвърти, десети, след това полетяха шушулки от акации, цели снопчета трева и големи листа. Нели не позволи никому да я замести, а когато малките й ръце отмаляха от работа, тя започна да бута с крачка все нови и нови запаси от храна, а слонът ядеше и понякога вдигаше хобот, за да произнесе своето гръмливо „хррумф“ в знак, че иска още и — както твърдеше Нели — в знак на благодарност.
Ала накрая Кали и Меа се измориха от работата, която вършеха много старателно, но само с мисълта, че „бвана кубва“ иска най-напред да угои слона, а след това да го убие. Най-после „вана кубва“ им заповяда да спрат, защото слънцето силно клонеше, към залез и беше време да започнат направата на зериба . За щастие, това не беше трудно, защото двете страни на триъгълния нос бяха напълно недостъпни, оставаше само да заградят третата. Акации с безмилостни бодли също не липсваха.
Нели не се отделяше нито крачка от падината и клекнала над нейния бряг, отдалеч съобщаваше на Стас какво прави слонът и тънкото й гласче се чуваше често-често:
— Търси нещо с хобота наоколо! Или:
— Мърда с уши. Ушите му са огромни! А накрая:
— Стас! Стас! Става! Ах!
Стас се приближи бързо и хвана Нели за ръка. Слонът наистина бе станал и едва сега децата можеха да видят огромния му ръст. Няколко пъти преди това те бяха виждали големи слонове, които превозваха на кораби през Суецкия канал от Индия за Европа, но нито един от тях не можеше да се сравни с този колос, който наистина приличаше на огромна сивопепелява скала, ходеща на четири крака. Различаваше се от онези също така и по големината на бивните си, дълги по пет и повече стъпки, и както вече бе забелязала Нели, по направо приказните си уши. Предните му крака бяха много високи, но сравнително тънки, изглежда поради многодневното гладуване.
— Ама че лилипут! — извика Стас. — Ако се покатери и протегне добре хобота си, би могъл да те хване за крачето.
Ала колосът. нито мислеше да се покатерва, нито да хваща някого за крачето. Клатушкайки се, той стигна до изхода на клисурата, гледа известно време в бездната, на дъното на която се въртеше водата, след това се обърна към стената откъм водопада, насочи към него хобота си и като го потопи най-внимателно, започна да пие.
— Има късмет — каза Стас, — че може да стигне с хобота си водата. Иначе да е издъхнал досега.
Слонът пи толкова дълго, че накрая момичето започна да се безпокои.
— Стас, няма ли да му стане нещо? — попита то.
— Не зная — отговори, смеейки се, той, но след като си го взела под закрила, предупреди го сега.
Тогава Нели се наведе над брега и започна да вика:
— Стига, миличък слончо, стига!
А миличкият слончо сякаш разбра за какво става дума, защото престана да пие, но започна да се облива с вода: най-напред поля двата си крака, след това гърба и накрая двете си страни.
Но междувременно беше започнало да се стъмва и Стас заведе момичето при зерибата, където ги чакаше вечерята.
И двамата имаха превъзходно настроение: Нели — защото бе спасила живота на слона, а Стас — защото видя блесналите й като две звездички очи и развеселеното й личице, което изглеждаше по-добре и по-здраво от всеки друг път, още от тръгването им от Хартум. За спокойствието на момчето влияеше и това, че предвиждаше спокойна и прекрасна нощ. Недостъпният от двете страни нос ги предпазваше напълно от нападения, а от третата страна Кали и Меа издигнаха толкова висока стена от трънливи акациеви клони и пасифлора1, че не можеше дори да се помисли някакво хищно животно да премине през такава ограда.