Освен това времето бе хубаво и веднага след залез слънце звездите обсипаха небето. Приятно беше да се диша хладния поради близостта на водопада въздух, пропит от мирис на джунгла и прясно откършени клони.
„Тази муха няма да се разболее от треска!“ — с радост си мислеше Стас.
След това поведоха разговор за слона, защото Нели не беше в състояние да говори за нищо друго и не преставаше да се възхищава от ръста, хобота, и бивните му, които наистина бяха огромни. Накрая тя попита:
— Сташек, нали той е много умен?
— Като Соломон — отвърна Стас. — Но защо мислиш така?
— Защото, като го помолих повече да не пие, той веднага ме послуша.
— Ако преди това не е взимал уроци по английски език, а все пак го разбира, той наистина е забележителен.
Нели усети, че Стас се шегува с нея, затова му изфуча като котка и рече:
— Говори каквото си щеш, но аз съм сигурна, че той е много умен и веднага ще се опитоми.
— Дали веднага, не зная, но може да се опитоми. Вярно е, че африканските слонове са по-диви от азиатските, но струва ми се, че Анибал например е използувал африкански слонове.
— Какъв е бил този Анибал?
Стас я погледна снизходително и малко съчувствено.
— Разбира се — каза той, — на твоята възраст човек не знае дори такива неща. Анибал е бил велик картагенски пълководец, който е използувал слонове във войната с римляните, а понеже Картаген се е намирал в Африка, трябва да е
——
1 Пасифлора — тропическо виещо се растение с красиви цветове. Б. пр.
използувал африкански …
Разговорът им беше прекъснат от силния рев на слона, който, след като се бе наял и напил, започна да реве, неизвестно дали от радост, или от мъка за пълната си свобода. Саба скочи и взе да лае, а Стас каза:
— Хубаво я наредихме! Сега зове другарите си. Добре ще изглеждаме, ако тук се появи цяло стадо.
Той ще им каже, че сме се отнесли добре към него! — бързо отвърна Нели.
Ала Стас, който не се разтревожи истински, защото разчиташе на това, че дори и да се появи стадото, блясъкът на огъня ще го изплаши, се усмихна и каза заядливо:
— Добре, добре! Пък ако слоновете се появят, ти няма да плачеш от страх, ах, не! — само очите ти ще се потят, както вече два пъти се случи.
И започна да я имитира:
— Аз не плача, само очите ми се потят…
Ала като видя веселото .му лице, Нели се досети, че никаква опасност не ги заплашва.
— Като го опитомим — каза тя, — няма да ми се потят очите, па дори и десет лъва да реват.
— Защо?
— Защото той ще ни пази.
Стас усмири Саба, който не преставаше да отвръща на слона с лай, след това помисли малко и продължи:
— Не си се сетила за едно нещо, Нели. Та нали ние няма да останем тук завинаги, а ще продължим по-нататък. Не казвам веднага, но… Разбира се, мястото е добро и действува здравословно, затова реших да останем тук може би седмица, две, защото и ти, и всички ние имаме нужда от почивка. Е, добре! Докато сме тук, ще храним слона, макар че работата на всички ни около прехраната му е голяма. Но нали той е затворен и не бихме могли да го вземем със себе си. Тогава какво ще стане? Ще заминем, той ще остане и отново ще се измъчва от глад, докато умре.
— Тогава още повече ще ни е жал за него…
Нели се натъжи много и известно време седеше мълчалива, без да знае, изглежда, какво да отговори на тези правилни разсъждения, но след малко вдигна глава и като отметна назад косите, които падаха над очите й, обърна пълен с доверие поглед към момчето:
— Зная — каза тя, — че ако ти пожелаеш, ще го изведеш от клисурата.
— Аз?
Тя посочи с пръст, докосна ръката на Стас и повтори:
— Ти.
Малката хитра женичка разбираше, че нейното доверие ще поласкае момчето и че от този момент то ще започне да мисли как да освободи слона.
XXVI
Нощта мина спокойно и макар че в южната част на небето се струпаха много облаци, утрото беше хубаво. По нареждане на Стас веднага след закуската Кали и Меа се заеха с брането на пъпеши, акациеви шушулки, зелени листа, трева и всякаква друга храна за слона, която след това складираха край брега на падината. Тъй като Нели непременно искаше лично да храни своя нов приятел, Стас отсече от една млада разклонена смоковница нещо като вила за по-лесно събаряне на храната в клисурата. Слонът ревеше от сутринта, напомняйки, изглежда, за храна, а когато забеляза на брега същото бяло същество, което го бе нахранило вчера, посрещна го с радостно гъргорене и веднага протегна хобота си към него. На утринната светлина той се стори на децата още по-голям от вчера. Беше много слаб, но вече изглеждаше по-бодър и почти весело обръщаше към Нели малките си бистри очи. Нели дори твърдеше, че предните му крака са надебелели за една нощ и започна да събаря с такова желание храната, че Стас трябваше да я възпира, а накрая, когато беше прекалено запъхтяна, да я смени в работата. И двамата се развличаха чудесно и особено ги забавляваха „гримасите“ на слона. Отначало той ядеше всичко, каквото му попаднеше под краката, но скоро, утолил глада си, започна да подбира. Като попаднеше на някое растение, което по не му харесваше, той го отупваше о предните си крака, след това го хвърляше с хобота нагоре, сякаш искаше да каже: „Изяжте вие този деликатес.“ Най-сетне, като се наяде и се напи, той с явно удоволствие започна да си вее за хлад с огромните си уши.