— Сигурна съм — каза Нели, — че ако сега слезем при него, нищо лошо няма да ни направи.
И започна да му говори:
— Слончо, миличък слончо, нали нищо лошо няма да ни направиш?
А когато слонът кимна в отговор с хобота си, тя се обърна към Стас:
— Виждаш ли, той казва „да“.
— Възможно е — отвърна Стас. — Те са много интелигентни животни и той положително е разбрал, че ние двамата сме му нужни. Кой знае дали не чувствува към нас и мъничко благодарност, но по-добре е още да не опитваме, и особено такъв опит да не прави Саба, защото него положително ще убие. А след време може и те да станат приятели. По-нататъшното им възхищение от слона бе прекъснато от Кали, който предвиждайки, че ще трябва всеки ден да работи за изхранването на великана, се приближи към Стас с подканваща усмивка и рече:
— Велики господар убие слон и Кали яде, вместо събира треви и клони.
Ала „великият господар“ вече беше .далеч на сто мили от желанието си да убие слона и понеже по природа беше изключително енергичен, веднага му отвърна:
— Ти си магаре.
Но тъй като беше забравил как се казва магаре на езика кисвахили, каза му на английски, „дънки“ Кали пък, не разбирайки английски,сметна очевидно тази дума за някакъв комплимент или похвала, защото след малко децата го чуха да говори надуто на Меа:
— Меа има черна кожа и черен мозък, а Кали е дънки. След това добави гордо:
— Самият велик господар казал, че Кали е дънки.
Стас нареди на двамата да пазят като зеницата на очите си момичето и в случай на опасност да го извикат веднага, взе пушката и тръгна към падналата скала, която затваряше падината.
Като стигна на мястото, внимателно я огледа, провери всички пукнатини, мушна прът в отвора, който намери в долната част на скалата, провери старателно неговата дълбочина, след това с бавна крачка се върна в бивака, отвори кутията с патрони и започна да ги брои.
Но едва беше изброил триста, когато от растящия на петдесет крачки баобаб се чу гласът на Меа:
— Господарю, господарю!
Стас се приближи до огромното дърво, чийто дънер беше изгнил долу при земята и приличаше на кула.
— Какво искаш? — попита той.
— Наблизо се виждат много зебри, а по-нататък пасат антилопи.
— Добре. Ще взема пушката и тръгвам, защото трябва да опушим месо. Но ти защо си се качила на дървото и какво правиш там?
Момичето отвърна със своя тъжен и напевен глас:
— Меа видяла гнездо на сиви папагали и искала да донесе на малката господарка, но гнездото е празно и Меа няма да получи гердан за шията.
— Ще получиш, защото обичаш малката господарка.
Младата негърка слезе набързо по грапавата кора и със светнали от радост очи започна да повтаря: — О, да! Да! Меа я обича много — и гердан също.
Стас я помилва ласкаво по главата, след това взе пушката, затвори кутията с патроните и тръгна нататък, където пасяха зебрите. След половин час в бивака се чу ек от изстрел, а след час малкият ловец се върна с добрата новина, че е убил млада зебра и че околността гъмжи от дивеч, защото освен зебрите видял от височината многобройни стада антилопи ариели; както и няколко водни козела, които пасели край реката.
След това заповяда на Кали да вземе коня и го изпрати за убитото животно, а сам започна да оглежда внимателно огромния дънер на баобаба, да го обикаля и да почуква с приклада по грапавата кора.
— Какво правиш? — попита Нели. Той й отвърна:
— Виж какъв е грамаден. Петнайсет души да се хванат за ръце, не биха могли да обхванат това дърво, което може би помни времената на фараоните. Ала в долната си част дънерът е изгнил и кух. Виждаш ли този отвор, през който лесно може да се влезе вътре. Бихме могли там да подредим нещо като голяма стая, в която да живеем всички. Това ми хрумна, когато видях Меа между клоните, а после, като се прокрадвах към зебрите, все за това си мислех.