— Виждаш ли, Сташек — ще си имаме закрилник!… Защото той не се бои от никого в пустинята: нито от лъва, нито от змията, нито от крокодила. И е много добър, и сигурно ни обича.
— Ако се опитоми — каза Стас — и ако мога да те оставям под негова закрила, тогава наистина съвсем спокойно ще ходя на лов, защото по-добър защитник не бих ти намерил в цяла Африка.
След малко добави:
— Тукашните слонове са по-диви;но аз съм чел, че азиатските например имат странна слабост към децата. В Индия никога не е имало случай слон да направи нещо лошо на дете и ако се разяри, което понякога се случва, тогава местните „корнаци“ изпращат деца да го успокояват.
— Виждаш ли, виждаш ли!
— Всеки случай, ти добре постъпи, че не ми позволи да го убия.
Тогава зениците на Нели светнаха от радост като две зеленикави пламъчета. Като се изправи на пръсти, тя постави двете си ръце върху раменете на Стас и наклонила назад глава, попита, гледайки го в очите:
— Постъпих така, сякаш съм на колко години? Кажи! На колко?
Той й отвърна:
— Най-малко на седемдесет.
— Ти винаги се шегуваш.
— Сърди се, сърди! А кой ще освободи слона?
Като чу това, Нели веднага започна да се умилква като малко коте.
— Ти, и ще те обичам много за това, той също.
— Аз мисля за освобождаването му — отвърна Стас, — но работата ще бъде трудна и няма да я свърша веднага, а едва тогава, когато тръгнем на път.
— Защо?
——
1 Корнак (фр.) — водач на слон. — Б. пр.
— Защото ако го освободя, преди да се е опйтомил напълно и да се е привързал към нас, той веднага ще си отиде.
— О! Той няма да ме остави.
— Ти си мислиш, че и той вече е станал като мен! — отвърна малко нетърпеливо Стас.
По-нататъшният разговор беше прекъснат от идването на Кали, който донесе убитата зебра и нейното малко, удушено от Саба. Кучето имаше късмет, че бе отишло с Кали и не присъствуваше на случката с боата, защото щеше да хукне след нея и достигайки я, да загине в смъртоносните й прегръдки, докато Стас успее да му се притече на помощ.
Ала за удушеното жребче на зебрата Нели му издърпа ушите, но това изглежда, не го трогна много, защото дори не прибра изплезения си език, с който дотича от лова.
През това време Стас каза на Кали, че възнамерява да устрои жилище в дървото и му повтори случилото се при опушването на дънера с дим и как слонът се беше справил със змията. Мисълта да заживеят в баобаба, който можеше да ги предпази не само от дъжда, а и от дивите животни, много се хареса на негъра, но той никак не одобри постъпката на слона.
— Слон глупав — каза той, — затова хвърли ниока (змията) в гърмящата вода, но Кали знае, че ниока е добра за ядене, затова ще я потърси под гърмящата вода и ще я опече, защото Кали е умен и дънки.
— Дънки си, съгласен съм! — отвърна Стас. — Но нима ще ядеш змията?
Ниока добра — повтори Кали.
И като посочи убитата зебра, добави: По-хубава от тази ниама.
След това двамата отидоха при баобаба и се заеха с подреждането на жилището. Кали намери край реката плосък камък, голям колкото сито и като го постави в дънера, насипа върху него разжарени въглени, а след това притуряше нови, като внимаваше гнилакът в дънера да не се запали и опожари цялото дърво. Каза, че прави това, та „нищо да не ухапе великия господар и бейби“. И се оказа, че предпазливостта му не беше излишна, защото щом димът изпълни вътрешността на дървото и започна да се разнася навън от цепнатините на кората изпълзяха най-различни същества: бръмбари с черен и вишнев цвят, мъхести паяци, големи колкото сливи, гъсеници, дебели като пръст и противни,покрити сякаш с бодли, а при това отровни сколопендри1, чието ухапване може да предизвика дори смърт. Според това, което
——
1 Сколопендра — животно от класа на многоножките. — Б, пр.
ставаше извън дънера, беше лесно да се предположи колко такива същества са загинали от дима вътре. Тези, които падаха от кората и от по-ниските клони в тревата, Кали безмилостно смачкваше с камъни, като непрекъснато наблюдаваше горната и долна хралупа, сякаш се страхуваше, че всеки миг от тях ще изскочи нещо ново.
— Какво гледаш? — попита го Стас. — Мислиш ли, че в дървото може да се укрива друга змия?
— Не, но Кали се бои от Мзиму.
— Какво е това „Мзиму“?
— Зъл дух.
— Видял ли си някога през живота си Мзиму?
— Не, но Кали слушал ужасен шум, който прави Мзиму в колибите на магьосниците.
— Значи вашите магьосници не се боят от него?
— Магьосниците умеят да го омагьосат, след това обикалят колиби и казват, че Мзиму се сърди, та негри носят на Мзиму банани, мед, помба1, яйца и месо, за да омилостивят Мзиму.