Новото жилище, което Стас нарече „Краков“, беше подредено за три дни. Преди това обаче поставиха в „мъжката стая“ основния багаж и през време на силния порой четиримата младежи намериха отличен подслон в огромния дънер, преди още жилището да бъде завършено. Дъждовният период започна усилено, но това не бяха нашите дълги есенни дъждове, през време на които небето се забулва с черни облаци и скучната, омръзваща киша продължава цяла седмица. Тук вятърът прогонваше по петнайсет-двайсет пъти на ден пухкави облаци по небето, които обилно къпеха земята, след това отново блясваше ясно слънце, сякаш току-що изкъпано, и заливаше със златна светлина скалите, реката, дърветата и цялата джунгла. Тревите растяха почти видимо. Дърветата се покриваха с повече листа и докато падне старият плод, завързваше се нов. От съдържащите се във въздуха водни струйки, гой стана толкова прозрачен, че дори далечните предмети ставаха напълно ясни и погледът стигаше в безкрайното далечно пространство. По небето се простираха приказни седмоцветни дъги, а водопадът почти непрекъснато беше украсен с тях. Краткотрайните сутрешни и вечерни зари трептяха с хиляди чудесни блясъци, каквито дори и в Либийската пустиня децата не бяха виждали.
Най-ниските, разположени близо до земята облаци придобиваха вишнев цвят, горните, по-добре осветени, се разливаха във вид на езера от пурпур и злато, а дребните пухкави облачета се превръщаха в рубини, аметисти и опали. Между едната и втората дъждовна вълна нощем месецът превръщаше капчиците роса по листата на мимозите и акациите в брилянти, а светлината на зодиака светеше в освежения въздух по-ясно отколкото през другите годишни времена.
Откъм разливите, които реката образуваше под водопада, се чуваше меланхоличното крякане на жабите. Светулки, подобни на големи блуждаещи звезди, прелитаха от бряг на бряг между бамбуковите и арумови горички.
Но когато облаците покриеха за известно време звездното небе и започнеше да вали дъжд, ставаше много тъмно, а във вътрешността на баобаба — мрачно като в изба. Стас поръча на Меа да стопи мас от убитите животни и да приспособи лампа от една тенекиена кутийка, която постави под горната хралупа, наречена от децата прозорец. Светлината, която се излъчваше от прозореца, се виждаше надалеч и отпъждаше дивите животни, но пък привличаше прилепите, а дори и птиците, та Кали трябваше да направи в отвора особена преграда от тръни, като тази, с която затваряше през нощта долния отвор.
Ала през деня при хубаво време децата напускаха „Краков“ и обикаляха по целия нос. Стас се впускаше на лов за антилопи ариели и щрауси, чиито многобройни ята се появиха край коритото на реката, а Нели ходеше при своя слон, който отначало ревеше само за храна, но след това започна да реве и когато му ставаше скучно без малката приятелка. Винаги я посрещаше с видима радост и веднага наостряше своите грамадни уши още щом чуеше отдалеч гласа или крачките й.
Веднъж, когато Стас беше отишъл на лов, а Кали ловеше отвъд водопада риба, Нели реши да отиде при скалата, която затваряше прулома, за да види как Стас ще се справи с нея и дали е предприел вече нещо. Заета с обеда, Меа не забеляза нейното отсъствие, а момичето, събирайки по пътя цветчетага от особената бегония, която растеше в изобилие сред скалните отломъци, стигна до наклона, по който преди бяха излезли от клисурата, и като слезе надолу, намери се при скалата. Огромният блок, откъснат от скалатамайка. затваряше както и преди гърлото на прулома, ала Нели забеляза, че между него и стената има широко място, през което може да се провре дори възрастен човек. Тя се поколеба за момент, след това премина и се намери от другата страна. Но там имаше завой, който трябваше да се премине, за да се стигне до широкия ръкав, затворен от водопада. Нели започна да разсъждава: „Ще отида още мъничко, по-нататък, ще надникна зад скалата, ще погледна веднъж слона, който въобще няма да ме види, и ще се върна“. Като размишляваше така, крачка по крачка тя отиваше все по-далеч, докато стигна мястото, където пруломът се разширяваше изведнъж и образуваше малка котловинка, и видя слона. Беше обърнат гърбом към нея, с хобот, потопен във водопада, и пиеше вода. Това я окуражи и като се притисна към скалната стена, тя пристъпи още няколко крачки, след това още няколко и тогава огромното животно, като искаше да облее страните си с вода, вдигна глава, видя момичето и веднага тръгна към него.
Нели се изплаши много, но понеже вече беше късно да се оттегли, прибра колената си едно до друго и се поклони на слона, както можеше най-хубаво, след това протегна ръка с бегониите и се обади с малко разтреперан глас: