— Добър ден, мили слончо! Аз знам, че няма да ми направиш нищо лошо, затова дойдох да ти кажа добър ден… и ти нося само тези цветя.
Колосът се приближи, протегна хобот, взе от пръстите на Нели букетчето бегонии, но като ги сложи в устата си, веднага ги пусна на земята, защото, изглежда, не му бяха по вкуса нито мъхнатите листа, нито цветовете. Сега Нели видя над себе си като някаква огромна черна змия хобота, който се протягаше и огъваше: докосна едната й ръка, после другата, след това двете рамена и накрая увисна надолу и започна да се клатушка кротко насам-натам.
— Знаех си, че нищо лошо няма да ми направиш — повтори момиченцето, въпреки че страхът му все още не минаваше.
Слонът дръпна назад приказните си уши, като ту сгъваше ту разгъваше хобота си и гъргореше весело както правеше винаги, когато момичето се приближаваше до брега на котловинката.
И както някога Стас бе застанал срещу лъва, сега двамата бяха застанали един срещу друг — той — огромен като къща или скала, тя — дребна трошичка, която слонът можеше да смачка с едно движение, дори не от злоба, а по невнимание.
Ала доброто и умно животно не правеше никакви гневни или пък невнимателни движения и явно беше радостно и щастливо от идването на малката гостенка.
Нели постепенно добиваше смелост, докато накрая вдигна нагоре очи и като гледаше така, сякаш гледа висок покрив, попита, протягайки плахо ръка:
— Мога ли да те погаля по хобота?
Слонът не разбираше наистина английски, но по движението на ръката й веднага се досети за какво става дума и поднесе под дланта й края на своя дълъг два метра нос.
Нели започна да милва хобота отначало с една ръка, внимателно, след това с двете, докато го обхвана с две ръце и го притисна към себе си с цялата си детска дозерчивост.
Слонът пристъпваше от крак на крак и продължаваше радостно да гъргори.
А след малко обви с хобота си дребното тяло на момиченцето и като го вдигна нагоре, започна леко да го люлее наляво и надясно.
— Още! Още! — викаше развеселена Нели.
Играта продължи доста дълго, след което напълно окураженото момиче си измисли нова игра. Стъпи на земята и се опитваше да се покатери по предните крака на слона като по дърво, или като се криеше под него, питаше го може ли да я намери. При тези лудории забеляза нещо особено: в предните и особено в задните крака на слона стърчаха много тръни, от които огромното животно не можеше да се освободи, първо, защото с хобота си не достигаше свободно задните си крака и второ, изглежда се страхуваше да не се нарани пръстът, с който завършва хоботът му, а без него щеше да загуби цялата си сръчност и ловкост. Нели съвсем не знаеше, че тези тръни от бодливи храсти по краката на животните са истинска напаст за слоновете в Индия и още повече в африканските джунгли. Понеже й стана жал за добродушния гигант, тя без много да се замисли, клекна под краката му и започна внимателно да изважда най-големите, а след това и по-малките бодили, като не преставаше да бъбри и да уверява слона, че няма да остави нито един. Той прекрасно разбра за какво става дума и като превиваше крака в коленете, показваше, че и в ходилата между копитата, които покриват пръстите, също има тръни, причиняващи му още по-големи болки.
В това време Стас се върна от лов и попита Меа къде е малката госпожица. Негърката му отговори, че тя сигурно е в дървото и той се канеше вече да надникне в баобаба, когато изведнъж му се стори, че дочува гласа й от дъното на клисурата. Не вярвайки на ушите си, той веднага хукна към брега и като погледна надолу, изтръпна. Момичето седеше под гиганта, който беше толкова спокоен, че ако не си мърдаше хобота и ушите, можеше да се сметне за издялан от камък.
— Нели! — извика Стас.
Заета с работата си, тя му отвърна весело:
— Сега, сега!
Тогава момчето, което не се колебаеше пред опасностите, с една ръка вдигна нагоре пушката, с другата се хвана за голото стъбло на лианата и като я обхвана с крака, за един миг се спусна на дъното на клисурата.
Слонът размърда неспокойно уши, но в същия момент Нели стана и като прегърна хобота му, рече бързо:
— Не се бой, слончо, това е Стас.
Стас веднага забеляза, че не я грози никаква опасност, но краката му още трепереха, сърцето му биеше силно и докато да се успокои от видяното, говореше с глух, пропит от съжаление и гняв глас.
— Нели, Нели, как си могла да постъпиш така?!…
А тя започна да се оправдава, че нищо лошо не е направила, защото слонът е кротък и вече напълно опитомен, че искала само веднъж да го погледне и да се върне, но той я задържал и започнал да си играе с нея, че я люлеел много внимателно и че, ако Стас пожелае, ще полюлее и него.