— А чак до Египет могат ли да стигнат? — попита Стас.
— Не — отговори господин Раулисън, — Махди, макар и да заплашва, че ще завладее целия свят, е дивак, който нищо не разбира. Той никога няма да завладее Египет, защото няма да му позволи Англия.
— А ако египетските войски бъдат напълно разгромени?
— Тогава ще се появят английските войски, които никой никога досега не е победил.
— А защо Англия позволи на Махди да завладее толкова страни?
— Откъде знаеш, че е позволила? — отвърна господин Раулисън. — Англия никога не бърза, защото е вечна.
Разговорът бе прекъснат от прислужника негър, който съобщи, че е дошла Фатма Смаин и моли да я изслушат.
Жените на Изток почти изключително си гледат домашната работа и много рядко напускат харемите. Само по-бедните ходят на пазар или работят на нивите, както жените на фелахите, т. е. египетските селяни. Но тогава и те си закриват лицето. Въпреки че в Судан, откъдето произхождаше Фатма, този обичай не се спазваше и въпреки че преди това тя беше идвала в канцеларията на господин Раулисън, нейното появяване толкова късно, и то в частен дом, предизвика известно учудване.
— Ще научим нещо ново от Смаин — каза господин Тарковски.
— Да — отвърна господин Раулисън, като даде знак на прислужника да въведе Фатма.
След малко влезе висока млада суданка с напълно открито лице с много тъмна кожа и прекрасни, ала диви и малко враждебни очи. Като влезе, тя падна веднага по очи, а когато господин Раулисън й каза да стане, тя се понадигна, но остана на колене.
— Сиди — каза тя, — нека аллах благослови тебе, твоето потомство, твоя дом и твоите стада!
— Какво искаш? — попита инженерът.
— Милосърдие, спасение и помощ в бедата, о господарю! Аз съм затворена в Порт Саид и гибел е надвиснала над мен и моите деца.
— Казваш, че си затворена, а си могла да дойдеш тук, и то нощем.
— Придружиха ме дотук заптиетата, които денем и нощем пазят моя дом, но знам, че имат заповед наскоро да ни отрежат главите.
— Говори като разумна жена — каза господин Раулисън и сви рамене. — Ти се намираш не в Судан, а в Египет, където никого не убиват без съд, и затова можеш да бъдеш сигурна, че няма косъм да падне нито от твоята глава, нито от главите на децата ти.
Но тя започна да го моли да се застъпи за нея още веднъж пред правителството и да й издействува разрешение за заминаването им при Смаин:
Такива високопоставени англичани като тебе, господарю — говореше тя, — всичко могат. Правителството в Кайро мисли, че Смаин е изменил, но това не е вярно! При мен вчера бяха арабски търговци, които са пристигнали от Соуаким, а преди това били купували каучук и слонова кост в Судан, и ми съобщиха, че Смаин лежи болен в ЕлФашер и ме вика заедно с децата при себе си, за да ги благослови …
— Всичко това е твоя измислица, Фатма — прекъсна я Раулисън.
Но тя започна да се кълне в името на аллаха, че говори истината, а след това каза, че ако Смаин оздравее, той ще откупи със сигурност всички пленницихристияни, ако пък умре, тя като роднина на вожда на дервишите, лесно ще бъде допусната при него и ще получи това, което пожелае. Нека само й разрешат да замине, защото сърцето в гърдите й вие от тъга по съпруга. Какво се е провинила тя, бедната жена, пред правителството и пред хедифа1. Виновна ли е тя и трябва ли да отговаря заради това, че има нещастието да е роднина на дервиша МохамедАхмед?
Фатма не посмя да нарече пред „англичаните“ своя род нина Махди, което означава спасител на света — знаеше, че египетското правителство го смята за бунтар и измамник.
——
1 Хадиф — почетна титла на египетския крал — Б. пр.
Й като удряше непрекъснато чело о земята и зовеше небесата за свидетел на нейната невинност и нещастие, тя започна да плаче, да вие жално, както правят жените от Изток при смъртта на мъжа или синовете си. След това отново се хвърли по очи на земята, или по-точно казано на килима, с който беше покрит пода, и зачака мълчаливо.