Такива мисли минаваха като мълнии през главата му. Изведнъж усети непреодолимо желание да види Нели, и се запъти към дървото. По пътя нареди на Кали да изгаси огъня и да не е посмял да го запалва през нощта, след това влезе вътре.
Нели не спеше и се чувствуваше по-добре. Веднага сподели това със Стас. Саба лежеше до нея и я топлеше с огромното си тяло, а тя го милваше леко по главата и се усмихваше, когато той се опитваше да хване с уста дребничките прашинки, които се въртяха в снопа светлина, проникнала в дървото от последните лъчи на залязващото слънце. Изглежда беше в по-добро настроение, защото след малко се обърна към Стас с оживено лице:
— А може би аз няма да умра?
— Положително няма да умреш — отвърна Стас. — Щом като след втората криза се чувствуваш по-силна, третата въобще няма да дойде.
Тя започна да мига с клепачи, сякаш обмисляше нещо, и каза:
— Ако имах от онези горчиви прахове, които така добре ми подействуваха през нощта с лъвовете — спомняш ли си? Тогава хич не бих си и помислила да умирам, хич, хич!
И тя показа с пръстче колко малко би очаквала тогава смъртта.
— Ах! — обади се Стас. — Всичко бих дал за една трошичка хинин.
И си помисли, че ако имаше достатъчно от това лекарство, щеше да й даде два праха наведнъж, след това да я обвие с одеялото, да я постави на коня пред себе си и веднага да тръгне в посока, обратна на тази, в която се намираше бивакът на дервишите.
А междувременно слънцето се скри и изведнъж джунглата потъна в мрак.
Момичето поприказва още половин час и заспа, а Стас продължи да размишлява за дервишите и за хинина. Изтерзаната му, но необикновено дейна глава заработи и започна да крои планове, кой от кой по-смели и дръзки.
Най-напред обмисляше дали димът на юг е непременно от лагера на Смаин. Можеха да бъдат дервиши, но можеха да бъдат и араби от крайбрежието на океана, които правеха големи експедиции навътре в континента за слонова кост и роби. Те нямаха нищо общо с дервишите, които им пречеха в търговията. Можеше да бъде и лагер на абисинци или пък някакво негърско селце в подножието на планината, до която ловците на хора още не бяха стигнали. Дали не трябва да провери?
Арабите от Занзибар, от околностите на Багамойо, Виту, Момбаса и въобще от крайбрежието на океана бяха хора, които постоянно се срещаха с белите, та кой знае дали срещу голяма награда не биха се наели да отведат и двамата до някое от най-близките пристанища. Стас отлично знаеше, че може да обещае такава награда и че ще повярват на обещанието му Дойде му на ум още една мисъл, която дълбоко го развълнува. В Хартум беше видял много дервиши, особено от Нубия, които боледуваха наравно с белите от тропическа треска и се лекуваха с краден от европейците хинин или пък, ако имаше укрит у ренегатите гърци и копти — купуваха го от тях на баснословни цени. Можеше да се очаква, че арабите от крайбрежието със сигурност ще имат хинин.
„Ще отида — каза си Стас, — ще отида заради Нели.“ Той все по-усилено започна да мисли върху положението и накрая се убеди, че дори ако това е отрядът на Смаин, също трябва да отиде. Спомни си, че поради пълното скъсване на отношенията между Египет и Судан Смаин сигурно нищо не знае за тяхното отвличане от Фаюм. Фатма не би могла да се споразумее с него, затова отвличането им е било чисто нейна идея, осъществена с помощта на Хамис, сина на Хадиги, на Идрис, Гебхър и на двамата бедуини. Но тези хора не интересуваха Смаин по простата причина, че измежду тях познаваше само Хамис, а за другите никога през живота си не бе чувал. Биха го интересували единствено неговите собствени деца и Фатма. Възможно е да се е затъжил вече за тях и може би ще бъде доволен да се върне, особено ако вече му е омръзнала службата при Махди. Изглежда, че при Махди не му беше провървяло много, след като вместо да командува мощна армия или да управлява някоя голяма страна, трябва да лови роби бог знае чак къде отвъд Фашода. „Ще му кажа така — мислеше, си Стас, — ако ни заведеш до някое пристанище на Индийския океан и се върнеш с нас в Египет, правителството ще ти опрости вината, ще се събереш с Фатма и с децата, а освен това господин Раулисън ще те направи богат: ако ли пък не,никога в живота си няма да видиш децата си и Фатма.“