Или виж какво. Може пък да не е лошо, като станах Гвидон. И това да излезе от полза…
Решавай, ти си мозък. За мен е все едно — в земята ли ще гния, тревата ли ще тъпча.
Едно беше ясно: вербуваните не се държат така. Рахмет го гледаше ясно, смело, дори предизвикателно. И цветът му беше същият — метличина, не потъмня до синьото на предателството. Пък и възможно ли е да го пречупят за една нощ? Той дори от инат не би капитулирал толкова бързо.
Не ще и дума, имаше си риск. Но по-добре да повярва на предател, отколкото да отблъсне другар. Опасно е, но в крайна сметка е оправдано. С партийците, които бяха на друго мнение, Грин не беше съгласен.
Той стана и за първи път проговори:
— Да вървим. Чака ни много работа.
Глава пета
Пробуждането на Есфир Литвинова в дома на „Малая Никитская“ беше истински кошмар. Събуди я тихо шумолене. Отначало видя само полутъмната спалня, през щорите се процеждаше скромна утринна светлина, видя до себе си неимоверно красивия спящ брюнет със страдалчески сбърчени вежди и в първия момент се усмихна. Но веднага с крайчеца на окото долови някакво помръдване, завъртя се и изквича от ужас.
Към леглото на пръсти пристъпяше някакво ужасяващо, невъзможно същество с топчесто лице, свирепи дръпнати очи и с нахлузен бял саван.
От изквичаването й съществото замря и се прегъна. Разгъна се и каза:
— Добуро уцоро.
— Ааа — отвърна Есфир с разтреперан от потреса глас, обърна се към Фандорин и го хвана за рамото да го събуди, по-скоро той да я събуди и да я спаси от този внезапен кошмар.
Но се оказа, че Ераст Петрович вече не спи.
— Здравей, Маса, здравей. Сега идвам — и обясни: — Това е камердинерът ми Маса. Японец е. Вчера от любезност изчезна, затова не го видяхте. Д-дошъл е, защото сутрин винаги правим гимнастика с него, а вече е единайсет. Гимнастиката ни трае четирийсет и пет минути — и предупреди: — Ставам — очевидно с очакването, че Есфир деликатно ще отклони очи.
Нищо подобно.
Напротив, тя се надигна и подпря с ръка бузата си за по-удобно наблюдение.
Статският съветник се поколеба, после се измъкна изпод завивките и с изключителна скорост намъкна същата бяла дреха като на японския си камердинер.
Сега, успокоена, тя видя, че не става дума за саван, а е широка бяла блуза и бели гащи. Досущ като наполеонки, само че от памучен плат и без връзки на крачолите.
Домакинът и слугата излязоха и след минута от съседната стая (там май беше дневната) долетя жестока тупурдия. Есфир скочи, огледа се какво да си наметне и не намери. Дрехите на Фандорин бяха старателно сгънати на стола, но роклята и разни други неща на Есфир бяха размятани в безпорядък по пода. Като напредничава девойка тя естествено не признаваше корсетите, но и останалите такъми — елече, кюлоти, чорапи — се навличат сума време, а тя изгаряше от нетърпение да види какви ги вършат там.
Отвори масивния гардероб, прегледа съдържанието и откри мъжки халат с кадифено бие и пискюли. Стана й, само малко се влачеше по пода.
Набързо се погледна в огледалото, прекара пръсти през късата си черна коса. Доста прилично изглеждаше — чак странно, като се има предвид недоспиването. Прекрасно нещо е късата подстрижка. Не само че е прогресивна, но и безкрайно улеснява живота.
А какви ги вършеха в дневната (Есфир открехна вратата, приплъзна се вътре и замря до стената) — Фандорин и японецът се ритаха във въздуха, кряскаха като диваци и със свистене пореха пространството. По едно време домакинът сочно изтимари трътляка в гърдите, та нещастникът се хласна в стената, но не загуби съзнание, а сърдито изкудкудяка и пак се хвърли към противника.
Фандорин кресна нещо непонятно и тупаникът секна. Камердинерът легна на пода, статският съветник го хвана с едната ръка за пояса, с другата за горната част на дрехата и без видимо усилие взе да го вдига до нивото на гърдите си и да го спуска надолу. Японецът висеше мирно, прав като талпа.
— Не стига дето е потисник, ами и малоумен — гласно изказа тя мнението си за видяното и се прибра в стаята да се облече.
По време на закуската се състоя необходимото уточняване, за което през нощта не й остана време.
— Случилото се не променя същината — заяви Есфир. — Не съм от дърво, а и ти си посвоему привлекателен, разбира се. Обаче с теб, така или иначе, сме от двете страни на барикадата. Ако искаш да знаеш, свързвайки се с теб, рискувам реномето си. Щом разберат познатите ми…