Ераст Петрович не отговори, защото междувременно си помисли: а, ето защо Есфир изобщо не споменава покойния инженер.
— Кажете ми, госпожо, познавате ли една особа на име Игла?
— Игла ли? Не съм я чувала. Какво представлява?
Фандорин повтори чутото от Рахмет-Гвидон:
— На вид е около трийсетгодишна. Слаба. Висока. Грозновата… Това е.
— Е, такива с лопата да ги ринеш. Може да я знам по име, а прякорът й да е за конспиративните кръгове. Имам много връзки, мосю Фандорин, но по-повърхностни, не стигат чак до нелегалните. Кой ви е говорил за тази Игла?
Той пак не отговори. Крайно време беше да се насочи към най-важното.
— Вие сте невероятна жена, Диана — с престорено въодушевление заговори той. — Миналия п-път ми направихте незабравимо впечатление и през цялото време мислих за вас. Май за първи път срещам истинска femme fatale, заради която солидни мъже обезумяват и забравят за служебния си дълг.
— Говорете, говорете — прошепна жената без лице и глас. — Приятно е за слушане.
— Виждам, че абсолютно сте подлудили и Бурляев, и Сверчински, а те са много трезвомислещи и сериозни господа. Сега изгарят от взаимна ревност. И съм убеден, че подозренията и на двамата не са безпочвени. Как елегантно си играете с д-двама души, от които трепери цяла Москва! Вие сте смела жена. Другите само говорят за свободната любов, а за вас тя е верую на живота ви.
Тя с наслада се разсмя, отметнала глава назад:
— Няма никаква любов. Има човешки същества, които живеят в самота и умират в самота. Никой и нищо не може да запълни тази самота. И никой не е в състояние да се влее в чуждия живот. Но можеш да си поиграеш с живота на другия, да опиташ вкуса му. Вие сте умен човек, господин Фандорин. С вас ще бъда съвсем откровена. Вижте, аз по призвание съм актриса. Било ми е писано да покорявам най-великите сцени, да карам публиката да се смее и да плаче, но… житейски факти ме лишиха от възможността да използвам таланта си по истинското му предназначение.
— Какви факти? — деликатно попита Ераст Петрович. — Имате предвид благородния си произход? Доколкото знам, сте от висшето общество?
— Да, нещо от този род — отвърна Диана след кратка пауза. — Обаче не съжалявам. Да играеш в живота е къде по-интересно, отколкото в театъра. С глупавите младежи, начели се на вредни книжлета, играя една роля, с Бурляев — друга, със Сверчински — трета… По-щастлива съм от мнозина, господин Фандорин. Никога не ми е скучно.
— Разбирам разликата между ролите на нихилистка и „сътрудничка“, но чак толкова различно ли трябва да се държите с жандармерийския полковник Сверчински и жандармерийския подполковник Бурляев?
— Ооо, веднага си личи, че нищо не разбирате от театър — тя разпалено плесна ръце. — Това са две съвсем различни роли. Да ви кажа ли как се печелят мъжете? Смятате, че с красота? В никакъв случай. Каква красота, като дори не виждате лицето ми? Много е просто. Трябва да разбереш какво представлява мъжът и да играеш контрастно. То е като с електричествата — разнородните се привличат. Вземете Пьотър Иванович. Той е силен, груб човек, склонен към директни действия и насилие. С него съм слаба, женствена, беззащитна. Добавете и служебния интерес, аромата на потайност, тъй обожавана от мъжете — и горкият Бурляев става по-мек от восък.
Ераст Петрович почувства, че целта му е близка, ето я — само да не направи фал.
— А Сверчински?
— А, той е от съвсем друга мая. Хитър, внимателен, мнителен. С него аз съм простодушна, лекомислена, грубовата. За интереса и тайната вече споменах — това са задължителните компоненти. Ако щете вярвайте, миналата седмица Станислав Филипович тук ми се валяше в краката и ме молеше да си призная дали имам връзка с Бурляев. Аз го пръждосах и му казах да не ми се е мярнал, без да съм го повикала. Каква „сътрудничка“ съм, а? Главният губернаторски жандармерист изпълнява командите ми като пудел!
Резултат номер едно: Сверчински е в немилост от миналата седмица, следователно Диана не е научила от него за пристигането на Храпов.