— Блестящо! — одобри статският съветник. — Значи клетият Станислав Филипович вече цяла седмица е прокуден? Затова ли е бесен, горкият. Бойното поле е превзето от Тайната полиция.
— О, не! — изпадна в тих кикот фаталната жена. — Нищо подобно, там е работата! И Бурляев е отстранен за една седмица! За да сметне, че съм предпочела Сверчински пред него!
Ераст Петрович сви вежди:
— А междувременно?
— А междувременно… — „сътрудничката“ се наведе към него и му довери: — Всъщност имах обичайното женско неразположение, та и без това трябваше да си почина и от двамата възлюбени!
Статският съветник неволно се дръпна назад, а Диана изпадна в още по-голямо свистящо-съскащо веселие, безкрайно доволна от предизвиканата реакция.
— Вие сте изтънчен кавалер, благоприличен, спазвате всички предписания, затова ви провокирам с цинизъм и нарушаване на условностите — безгрижно си призна пишман артистката. — Но го правя не с практически интерес, а единствено и само от любов към изкуството. Женското ми неразположение приключи, но няма да ви огрее, мосю Фандорин. Напразно ми пеете дитирамби и ме обсипвате с комплименти. Изобщо не сте мой тип.
Ераст Петрович подскочи от дивана ужасен, обиден и разочарован.
Първо се ужаси: как може тази кошмарна личност да си въобрази, че той я желае!
Обидата го изпълни заедно със спомена: за втори път от сутринта жена му казва, че не е неин тип.
Но най-силно беше разочарованието му: изтичането на сведения не е станало чрез Диана.
— Уверявам ви, госпожо, че сте в абсолютна з-заблуда относно мен — студено каза статският съветник и се насочи към вратата, сподирен от шумолящия приглушен смях.
Чак след четири, мрачен и потиснат, Фандорин пристигна на „Болшой Гнездниковски“.
Единствената перспективна версия измежду всички, които му бяха хрумнали, се провали по най-позорен начин и сега му оставаше да играе само жалката роля на храненика. Статският съветник не беше свикнал да обира трохите от другите и предусещайки унижението, се чувстваше гадно, но беше абсолютно необходимо да събере сведения за хода на разследването, защото довечера предстоеше да докладва на генерал-губернатора.
Тайната полиция сякаш беше измряла. В дежурната стая на първия етаж нямаше жив агент, само един полицейски инспектор и деловодителят.
Горе в приемната киснеше Зубцов. Той му се зарадва като на роднина:
— Господин статски съветник! Нещо ново?
Фандорин кисело поклати глава.
— И при нас — въздъхна младият мъж и унило погледна телефонния апарат. — Няма да повярвате, висим по цял ден като оковани. Чакаме вест от Гвидон. Заедно с господин Пожарски.
— Той тук ли е? — учуди се Ераст Петрович.
— Да, и е съвсем спокоен. Направо, бих казал, невъзмутим. Седи си в кабинета на Пьотър Иванович, чете си списания. Самият господин подполковник отиде в студентското общежитие на „Дмитровка“ да разпитва разни подозрителни. Евстратий Павлович с апапите си, отиде, както той се изразява, „за гъби“. Сверчински от заранта обикаля всички застави и от всяка смята за необходимо да телефонира. Дори престанах да докладвам на княза. Довечера неуморният Станислав Филипович лично ще провери бойната готовност на хората си по гарите и ще остане да спи на Николаевската гара, такова, моля ви се, служебно усърдие — иронично се усмихна Зубцов. — Прави актив пред новото началство. Само че князът не е наивник, на показно усърдие няма да се хване.
Ераст Петрович си спомни вчерашните смътни заплахи на Сверчински по адрес на столичанина и поклати глава: може и да не е никакво усърдие, а хитрият жандармерийски началник да има нещо друго наум.
— Значи от Гвидон н-нищо?
— Нищо — въздъхна Зубцов. — Преди десетина минути телефонирал някакъв мъж, аз пък точно тогава бях в кабинета при княза. Оставих апарата на деловодителя. Докато ме повика, връзката се разпадна. Това позвъняване не ми дава мира.
— Пратете да проучат в телефонната централа — подучи го Ераст Петрович. — Нека проверят от кой номер е било позвъняването. Технически не представлява трудност, пробвал съм. Може ли? — леко изчервен посочи вратата на кабинета.
— Ама защо питате? — учуди се Зубцов. — Заповядайте, разбира се. Ще взема наистина да пратя някого в централата. По номера ще установим адреса и тихо-кротко ще разберем кой е бил.
Фандорин почука и влезе в кабинета на началника на Тайната полиция.
Пожарски се беше разположил преудобно с подвити крака на широкия кожен фотьойл. В ръцете на заместник-директора — царски адютант и изгряваща знаменитост се мъдреше брой на новомодното списание „Вестник иностранной литературы“.