— Вървете бавно, все едно се връщате в депото. Не се озъртайте. Наоколо има полиция. Ако ви арестуват, спокойно. Кажете, че ме няма, ще се върна вечерта. Но надали ще ви арестуват. По-скоро ще ви пуснат и ще ви проследят. Трябва да се отървете от „опашката“ и да изчезнете. Кажете на другарите, че съм наредил да ви укрият при нелегалните.
Хазаинът наистина се оказа твърд човек. Малко постоя, не попита нищо. Извади от сандъчето си нещо опаковано, пъхна го под полушубката и без да бърза, закрачи по пътечката обратно към „Мариинска“.
Значи затова нямало жива душа, съобрази Грин. А за полицията имаше предостатъчно място да се разположи наоколо — беше пълно със складове. Добре че седеше встрани от прозореца и беше пуснал пердето, сигурно наблюдават с няколко бинокъла.
Сякаш за да потвърди хрумването му, на тавана на ремонтната работилница блесна искрица. Такива искрици Грин беше забелязал и по-рано, но не им обърна внимание. Нека му е за урок.
Наближаваше шест.
Товарният влак заедно с вагона с Лобастовите оцветители вече пътува за Питер. След пет минути с експреса потегля и Жули. Червенушката ще проследи всичко да е наред и ще се върне тук. Ще е наред, защо да не е наред. Жули ще изпревари товарния влак и утре сутринта ще го посрещне в Питер. Ще вземе торбите и партията ще си напълни касата. Дори тази нощ БГ да погине, няма да е всуе.
Но може и да не погине. Ще видим. Който е предупреден, той е въоръжен.
Въоръжени ли са впрочем?
Грин сви вежди, като се сети, че бомбите им останаха в адвокатското жилище, а само с револвери трудно биха се справили. Имаха малко избухлива смес и детонатори, но нито корпуси, нито пълнеж.
— Емеля! — повика той. — Обличай се, работа те чака.
Онзи вдигна малките си оченца от „Граф Монте Кристо“, единствената книга, която откри в къщата.
— След малко, Гринич, а? Да знаеш какво става! Само да си дочета главата.
— После. Имаш време — и Грин му обясни ситуацията. — Ще купиш десет консерви свинско, десет — доматено пюре и кило — кило и половина винтчета по петдесет милиметра. Върви си кротко, не се оглеждай. Няма да те закачат. Ако бъркам и все пак решат да те арестуват, гръмни поне веднъж, за да се подготвя.
Не бъркаше. Емеля излезе и се върна с покупките, а скоро си дойде и Червенушката. Каза, че Жули е заминала. Всичко е точно.
До полунощ им оставаше още много време, щеше да им стигне за подготовката. Грин позволи на Емеля да си чете за графа — дългучът беше с твърде груби пръсти за такава фина работа, — а за помощник взе Червенушката.
Първо отвориха всичките двайсет консерви и изсипаха съдържанието на боклука. Месните консерви бяха половинкилограмови, доматените — два пъти по-тесни. Грин започна от тесните. Запълни ги до половината с избухливата смес — само с такова количество разполагаха, но нищо, ще им стигне. Внимателно втъкна стъклените тръбички на химическите детонатори. Принципът беше елементарен: при реакция между възпламенителя и гърмящата смес се получаваше взрив с огромна разрушителна сила. Но се изискваше изключителна прецизност. Колко другари се бяха самовзривили, допрели крехкото стъкло в металното кухо тяло.
Червенушката гледаше, притаил дъх. И попиваше.
Грин внимателно затъкна тръбичките с пихтиестата маса, притисна обратно щръкналите капачета и нагласи по-тесните кутии в кутиите от свинско. Получи се идеално. В празнините между консервите насипа от винтчетата — колкото се побраха. Сега оставаше само да залепи горните капачета, и бомбите бяха готови. От удара стъклената тръбичка се чупи, взривът разкъсва тънката ламарина и винтчетата се превръщат в смъртоносен шрапнел. Изпитана система — върши чудесна работа. Има само един недостатък: осколките се разлитат на трийсетина крачки, значи самият бомбаджия рискува да бъде засегнат. Но Грин имаше решение на въпроса.
В полунощ — това е прекрасно.
Само да не си променят решението, да не започнат по-рано.
— Каква е гнида тоя прокурор Вилфор — измърмори Емеля и прелисти страницата. — Досущ като нашите.
В единайсет угасиха лампата. Нека полицията мисли, че са си легнали.
Един по един, едва открехвайки вратата всеки път, се измъкнаха в двора и залегнаха до оградата.
Скоро очите им свикнаха с тъмнината и те забелязаха как в дванайсет без четвърт през заснежения пущинак заприиждаха към кантона бързи безшумни сенки.
Плътно обкръжиха мястото на около десет крачки от къщата. Скупчиха се доста полицаи. Още по-добре. Толкова по-голяма паника ще настане.
Точно отпред при пътечката сенките се събраха на голяма безформена маса. Чуваше се шептене, скърцане.