В ранния час още нямаше посетители и услужлив отговорник поведе многообещаващия клиент да му показва помещенията.
„Дворянската“ баня имаше следното устройство: в центъра огромен общ басейн, заобиколен с дорийски колони, зад тях — галерия, към която излизаха вратите на шестте отделни къпални. Но главният вход към тях не беше откъм басейна, а от другата страна, от опасващия широк коридор. Придирчивият чиновник огледа къпалните. Хич не се впечатли от сребърните тасчета и позлатените кранове, но пък провери ключалките на вратите към басейна и се разходи по външния коридор. Той водеше вдясно към женската баня, вляво — към служебното стълбище. От тази страна нямаше излаз към улицата, от което, кой знае защо, Фандорин остана най-доволен.
Не изпълни съвсем точно уговорката с Глеб Георгиевич, по-точно я преизпълни — запази за вечерта не само шеста къпалня, но и другите пет, а цялата останала публика да ползва общия басейн.
Но това беше само първата странност в поведението на статския съветник.
Втората особеност беше тази, че към основната си задача за деня — срещата с Диана — чиновникът за специални поръчения се отнесе някак не съвсем ангажирано, тъй да се каже, през пръсти.
Телефонира на „сътрудничката“ от фоайето в банята, уговори незабавна среща и веднага след това отиде в невзрачната арбатска къща.
В познатата здрачна стая, където миришеше на мускус и прахоляк от вечно спуснатите пердета, гостенинът бе посрещнат съвсем различно от последния и предпоследния път. Щом влезе в тихия кабинет, към него с копринено шумолене се метна бърза слаба сянка. Гъвкави ръце го прегърнаха през врата, до гърдите му се притисна забулено лице.
— Боже, Боже, какво щастие е, че дойдохте — пошушна нервно жената. — Така ме е страх! Държах се глупаво миналия път, извинете ме, за Бога. Простете самоувереността ми на жена, прекалено вживяла се в ролята на покорителка на сърца. Ухажванията на Станислав Филипович и Пьотър Иванович просто ме главозамаяха. Ах, клетите Пиер и Станислас! Не можех и да си представя… — шептенето й премина в хлипания, на ризата на статския съветник капна истинска сълза, след нея втора, трета…
Но Ераст Петрович дори не понечи да се възползва от психологически удобния момент за нуждите на разследването. Той леко отстрани разплакалата „сътрудничка“, влезе в кабинета и седна не на дивана, както миналия път, а на фотьойл до писалището, на което матово проблясваха клавишите на пишеща машина.
Диана впрочем никак не се смути от сдържаността на госта. Стройната фигурка последва Фандорин, за миг замря до него и внезапно се пречупи — ексцентричната особа рухна на колене и умолително вдигна ръце.
— О, не бъдете тъй студенокръвен и жесток! — странно, шептенето никак не ограничаваше драматичните модулации в гласа й, личеше натрупаният опит. — Не знаете какво изживях. Останах съвсем сама, без закрилник, без покровител! Повярвайте, умея да съм полезна и… благодарна. Не си отивайте! Останете при мен! Утешете ме, пресушете сълзите ми. Чувствам у вас спокойна, уверена сила. Само вие можете да ме върнете към живота. С Бурляев и Сверчински бях господарка, но умея да бъда и робиня! Ще изпълня всяко ваше желание!
— Т-така ли? — заинтригува се Фандорин, вгледан изотгоре в тъмния силует. — Тогава като начало свалете воала и запалете осветлението.
— Не, само това не! — изправи се Диана и се дръпна назад. — Всяко друго желание, каквото ще да е, само не това!
Статският съветник мълчеше, извърнал очи от нея, което не беше много любезно.
— Ще останете ли? — жално прошепна бившата фатална жена, притиснала ръце до гърдите си.
— Уви, не мога — стана Ераст Петрович. — Служебни задължения. Виждам, че сте разстроена, а сега нямам време за дълъг разговор.
— Елате довечера — чувствено прошепна тя. — Ще ви чакам.
— Довечера също не мога — каза Фандорин и сподели: — А за да не възприемете отказа ми като оскърбление, ще ви обясня с какво съм зает. Имам съвсем друг вид среща, много по-неромантична. В десет ще се видя с княз Пожарски, заместник-директор на Департамента на полицията. В Петросовската баня, представете си. Смешно, нали? К-конспирация, какво да се прави. Но там ни е осигурена конфиденциалност и пълен тет-а-тет. В първа къпалня, най-хубавата в „дворянската“ баня. В такива екзотични условия са принудени да се срещат ръководителите на разследването, госпожо…
— Тогава ето засега… — тя бързо пристъпи напред, леко повдигна воала и докосна с влажни устни бузата му.
Ераст Петрович трепна, погледна „сътрудничката“ леко стъписан, кимна и излезе.
По-нататъшното му поведение беше още по-странно.