От Арбат отиде до Жандармерийското управление, но явно нямаше никаква работа там. Пи кафе със Смолянинов, който направо се беше превърнал в телефонист, защото ситуацията в голямата къща на „Никитская“ беше изключително странна: всички отдели и служби работеха в извънреден режим, но всъщност без ръководство. Временният началник княз Пожарски рядко се мяркаше, и то само за да изслуша донесенията на адютанта и да му издиктува разпорежданията си, после пак изчезваше в неизвестна посока.
Поменаха загиналия Станислав Филипович, поговориха за контузената ръка на поручика, за наглостта на терористите. Поручикът изказа мнение, че трябвало да проявят рицарство.
— Ако бях на мястото на господин Пожарски — разгорещи се той, — нямаше да му пращам шпиони и провокатори, а щях да напиша във вестника: „Стига сте ни преследвали, ние сме слуги на престола. Стига сте ни целили в гръб, стига сте хвърляли бомби, от които гинат невинни хора. Аз не се крия от вас. Ако наистина вярвате в своята истина и искате да пожертвате живота си в името на човечеството, уважаеми господине, нека се срещнем в честен двубой, защото и аз свято вярвам в правотата си и за Русия не бих пожалил живота си. Тогава да не проливаме руска кръв. Нека Бог — ако ли сте атеист, няма значение, нека е съдбата, орисията — отсъди кой от нас е прав.“ Сигурен съм, че Грин би приел такова условие.
Статският съветник изслуша идеята на младежа и най-сериозно го попита:
— Ами ако Грин убие к-княза? Тогава?
— Какво тогава? — Смолянинов понечи да махне с ранената ръка и се смръщи от болка. — Кои са повече в Русия, терористите или пазителите на закона? Ако Пожарски загине в битката, Грин, естествено, трябва да бъде освободен безпрепятствено, това е въпрос на чест. Но на следващия ден вие му обявявате дуел. Ако и на вас не ви провърви, ще има и други — офицерът се изчерви. — И революционерите ще се видят в безизходица. Не могат да не отговорят на предизвикателството, защото в очите на обществеността ще загубят името си на храбри и самопожертвувателни хора. И няма да останат никакви терористи: фанатиците ще загинат в дуели, а останалите ще се принудят да се откажат от насилствените методи.
— Напоследък чувам за втори път оригинална идея за унищожаването на тероризма. Даже не знам коя от тях ми харесва повече — Фандорин стана. — Беше ми приятно да си поговорим, но е време да тръгвам. Още днес ще изложа идеята ви на Глеб Георгиевич — той се озърна към празната приемна и сниши глас. — Ще ви кажа само на вас под най-строга тайна. Довечера в десет имаме с княза тайна среща насаме и ще решим целия по-нататъшен план за действия. В Петросовската баня — в „дворянската“ част.
— Защо в баня? — изуми се поручикът и кадифените му мигли запърхаха.
— За к-конспирация. Взимаш си там самостоятелна къпалня и се изолираш от околните. Специално си запазихме втора, най-хубавата. Непременно ще предложа на Пожарски да опита с вестникарска обява за дуел. Но пак ви моля, никому нито дума.
От управлението Фандорин отиде до „Гнездниковски“.
Тук ролята на инстанция, свързваща работата на всички групи агенти, изпълняваше титулярният съветник Зубцов.
С него Ераст Петрович пи чай, а не кафе. Поговориха за покойния Пьотър Иванович, сприхав и грубоват човек, но честен и искрено предан на работата си. Повъздишаха за репутацията на старопрестолния град, безнадеждно опетнена в очите на императора от последните прискърбни събития.
— Едно не разбирам — внимателно вметна Сергей Виталиевич. — Цялата агентурна машина работи на пълни обороти, хората не мигват, съсипват се. Следим Лобастов, всички неблагонадеждни, подозрителни и дори ей тоничко съмнителни, преглеждаме пощата им, подслушваме, дебнем. Цялата тази рутинна дейност е необходима, разбира се, но някак не се очертава единна линия. Знам си мястото, естествено, и не бих се бъркал в областта на висшата тактика — това е от ваша и на Глеб Георгиевич компетенция, но ако имах представа поне за основната насока на издирванията, аз от своя страна, доколкото са ми възможностите, също бих могъл да допринеса известна полза…
— Да-да — кимна Фандорин. — Не си мислете, моля ви, че с княза крием нещо. И двамата гледаме на вас с най-искрено уважение и незабавно ще ви привлечем към аналитичната дейност, щом се изяснят някои обстоятелства. В знак на д-доверие мога да ви съобщя съвсем конфиденциално, че довечера в десет имаме среща с Глеб Георгиевич на едно уговорено място, където именно ще определим „линията“, за която споменахте. Срещата ни ще е на четири очи, но незабавно ще бъдете уведомен за резултата. А конспирацията е поради причината — статският съветник се приведе към него, — че сред служителите ни има предател и засега не знам кой е той. Тъкмо днес може би ще се изясни.