— Разбира се. Затова не се насочих към главния вход — сви рамене Глеб Георгиевич. — Естествено, че нахълтах в женската баня. Успях да прехвърча през съблекалнята и къпалнята, макар че с неприличния си вид вдигнах голям вой. Но облечените господа, които ме последваха, не извадиха моя късмет. Връз тях се изля целият гняв на прекрасната половина от човечеството. Предполагам, че преследвачите ми са станали жертва и на вряла вода, и на дране с нокти, и на бой. Във всеки случай, когато изскочих на пресечката, вече никой не ме гонеше, само дето хората, излезли на разходка, се отнесоха с известен интерес към скромната ми персона. За късмет участъкът е наблизо, иначе щях да стана на снежен човек. Най-голям зор видях да убедя участъковия, че съм заместник-директор на полицейския департамент. Но вие как успяхте да се измъкнете на улицата? Мислих, чудих се, проверих всяко кътче в Петроси, но така и не разбрах. По стълбището, към което се втурнахте, може да се излезе само на покрива!
— П-просто извадих късмет — уклончиво отговори Ераст Петрович и потръпна от спомена за крачката в пустотата. Не можеше да не признае, че хитрият петербуржец се беше спасил по-изобретателно и лесно.
Пожарски отвори гардероба и взе да хвърля дрехи върху леглото:
— Изберете си каквото ви върши работа. В банята ми казахте, че очаквате нещата да се изяснят в най-скоро време. Значи ли това, че сте имали предвид възможността за нападението? То ли трябваше да ви подскаже кой е предателят?
Фандорин след кратка пауза кимна.
— И кой е той? — князът изпитателно изгледа статския съветник, който изведнъж пребледня.
— Още не сте отговорили на всичките ми въпроси — промълви накрая той.
— Добре — Пожарски седна на стола, преметна крак връз крак. — Ще започна още отначало. Бяхте прав относно двойния агент, веднага го разбрах. Заподозряното лице и за мен, както и за вас, беше само едно: нашата тайнствена Диана.
— Защо т-тогава…
Пожарски с жест му показа, че предвижда въпроса и сега ще му отговори:
— За да не се усъмните в съперничество от моя страна. Прощавайте, Ераст Петрович, аз съм човек без предразсъдъци. Впрочем вие вече сте го разбрали. Да не мислехте, че като пале ще подтичвам подир всички агенти и файтонджии да им задавам идиотски въпроси? Не, аз незабелязано се впуснах по вашата корабна бразда и вие ме отведохте в скромния арбатски дом, където квартирува вашата Медуза Горгона. Не мърдайте вежди така възмутено. Постъпката ми е грозна, не ще и дума, но и вашата постъпка не беше много другарска. Разказахте ми за Диана, а не споменахте адреса й. На това ли му се вика „съвместна работа“?
Фандорин реши, че няма смисъл да се обижда. Първо, за този потомък на варяжки князе понятието „чест“ изобщо не съществува. Второ, сам си е виновен — трябваше да прояви по-голяма наблюдателност.
— Предоставих ви правото на първа нощ — дяволито се усмихна князът. — Впрочем вие почти не се задържахте в обиталището на нашата чаровница. Когато напуснахте чертозите й, имахте толкова доволен вид, че чак изревнувах, грях ми на душата. Нима, си викам, Фандорин вече я е изстискал, и то с такава скорост. Но не, по държането й разбрах, че не сте излезли на глава.
— Говорили сте с нея? — смая се статският съветник.
Пожарски се разсмя с явно удоволствие от диалога им.
— И не само говорих… Боже, пак вдига вежди! Прославили сте се като пръв московски донжуан, а изобщо не разбирате жените. Клетата ни Диана е осиротяла, почувствала се е изоставена и никому ненужна. До този момент наоколо й кръжат такива видни и влиятелни кавалери — и изведнъж е обикновена „сътрудничка“, при това заиграла се в твърде опасна роля. Нима не се е опитала да ви привлече като нов покровител? По изчервяването ви разбирам, че се е опитала. Не съм с такова самочувствие, та да си въобразя, че се е влюбила в мен от пръв поглед. Но вие пренебрегнахте горката жена, а аз — не. За което съм всецяло възнаграден. Дамите, Ераст Петрович, са хем по-сложни, хем много по-прости същества, отколкото ги мислим.
— Е, и — Диана ли е издавала всичко? Не може да бъде! — ахна Фандорин.
— Тя, милинката, тя. Психологически това се обяснява много лесно, особено сега, когато цялата ситуация се изясни. Въобразила си е, че е Цирцея, повелителка на мъжете. Било й е безкрайно приятно, че държи в ръцете си съдбините на най-страховитите ведомства и дори на цялата империя. Предполагам, че това й е доставяло същата еротична наслада, както и амурните вълнения. По-точно те взаимно са се допълвали.