— Но как сте я накарали да си п-признае? — не можеше да се опомни Ераст Петрович.
— Казвам ви, жените са много по-елементарни същества, отколкото ни внушават господата Тургенев и Достоевски. Простете ми пошлото самохвалство, но в любовната йерархия не съм царски адютант, а поне фелдмаршал. Знам как да взема ума на жената, особено ако жадува чувствени наслади. Отначало употребих целия си талант да превърна мадмоазел Диана в полуразтопен сладолед, след това от сиропен изведнъж станах железен. Посочих й фактите, с които разполагам, сплаших я, но най-вече я довърших с дневната светлина. Дръпнах пердето и тя се спаружи като зъл дух.
— З-защо? Видяхте ли й лицето? Коя е тя?
— Ооо, това ще ви се стори много интересно — неизвестно защо се засмя князът. — Веднага ще разберете каква е цялата работа. Но да го оставим за после… Та се изясни, че като получавала секретни сведения от Бурляев и Сверчински, Диана ги предавала на терористите от БГ, при това не направо, а чрез бележки. Подписвала ги с буквите ТГ, което означавало Терпсихора Гръцка — нали се сещате, музите обитават някаква планина в Гърция. Посвоему доста хумористично, какво ще кажете? — Пожарски въздъхна. — Чак после ми стана ясно защо тъй лесно се впусна в откровения. Знаела е за срещата ни в банята и е била сигурна, че нито вие, нито аз ще се измъкнем живи оттам. А разигра страх и разкаяние, за да не я арестувам. Дала си е сметка, че ще искам да я използвам за залавяне на терористите. И правилно. Умна е дяволицата, това не може да й се отрече. Кой знае как се е присмивала на триумфалния ми вид.
— Значи вие сте й казали, че ще бъдем в шеста къпалня? — просветна лицето на Ераст Петрович.
Но проблесналият лъч надежда веднага угасна.
— Там е работата, че не съм. Нищо подобно не съм й казвал. Но тя знаеше за срещата ни, тук няма две мнения. Когато посред нощ, обзет от жажда за мъст, отново отидох при нея, Диана ме зяпна така, сякаш съм се върнал от ада. Тогава разбрах: тази мерзавка е знаела! Този път постъпих по-умно. Оставих моя човек да я наглежда. Единият дежуреше тук при вас, другият пазеше Диана. Но откъде все пак е разбрала за шеста къпалня? — върна се към неприятната тема Пожарски. — Да не сте споменали в Тайната полиция или в Жандармерийското управление? Тя със сигурност разчита на още някого освен Бурляев и Сверчински.
— Не, нито в Тайната полиция, нито в Жандармерийското управление не съм споменавал на никого за ш-шеста къпалия — измъкна се Фандорин.
Князът наклони глава на една страна и със сламената си коса и черни очи като въглени заприлича на дресиран пудел.
— Хм-хм. А сега за плана ми, в който съм предвидил за вас най-главната роля. Благодарение на коварната Диана знаем къде се крие Бойната група. Всъщност именно в нейното жилище, но нашата „сътрудничка“ отдавна не живее там. По-интересно й е във ведомствената ни квартира.
— Вие знаете къде се крие БГ? — застина Ераст Петрович, недооблякъл синия сюртук, сякаш шит по негови мерки. — И досега не сте ги хванали?
— Да не би да ви приличам на идиота Бурляев, лека му пръст — укорително поклати глава князът. — Те са седем души там, въоръжени до зъби. Такова Бородино ще стане, че после ще трябва Москва да се гради наново като след войната през дванайсета година. Не, Ераст Петрович, ще ги пипнем по най-сигурния начин по удобно време на удобно място.
Фандорин се дооблече и седна на леглото срещу предприемчивия заместник-директор, готов да го изслуша.
— Тази вечер преди около три часа в щаба на нашите партизани е пусната поредната бележка от ТГ. Съдържанието й е следното: „Лошо. Изпуснахте и двамата. Но имате шанс да поправите грешката. Утре Пожарски и Фандорин пак имат конспиративна среща. В Брюсовската градина в девет сутринта.“ След чудесата от ловкост, които показахме с вас в банята, господин Грин ще хвърли срещу нас цялото си войнство, нямам никакви съмнения. Знаете ли я Брюсовската градина?
— Да. Чудесно място з-за засада — призна статския съветник. — Сутрин не се мярка жива душа, няма да пострада случаен гражданин. От трите страни са калкани. Стрелците може да се разположат по покривите.
— И по крепостната стена на Симеоновския манастир, архимандритът вече даде благословията си за богоугодното дело. Щом се явят, ще ги заклещим в уличката. Ще се оправим и без жандармерия. Сутринта от Петербург ще дойде Крилатият отряд, аз ги повиках. Те са същински мамелюци, най-най, каймакът на департамента. Нито един терорист няма да ни се измъкне, ще ги изтребим до крак.
Ераст Петрович се навъси:
— Няма ли д-да се опитате да ги арестувате?