— На мен ще ми се наложи само още веднъж — казва Мам, — когато отида в съда. Но това ще е след много месеци.
— Защо ще ти се наложи?
— Морис казва, че може да го направя и през видеовръзка, но аз всъщност искам да го погледна в злобните дребни очички.
Какви? Опитвам се да си спомня очите му.
— Може пък той да ни моли за Неделно лакомство, много ще е смешно.
Мам прави немного хубав смях. Гледа в огледалото, рисува си черни линии около очите и червено на устните.
— Като палячо си.
— Това е просто грим, за да изглеждам по-добре.
— Ти винаги изглеждаш по-добре — казвам й аз.
Тя ми се ухилва в огледалото. Слагам си пръстите в ушите и ги размахвам.
Държим се за ръце, ама въздухът е много топъл днес, та се хлъзгат. Гледаме в прозорците на магазините, само че не влизаме, само вървим. Мам все повтаря, че нещата са смехотворно скъпи или че са боклуци.
— Тук продават мъже и жени, и деца — казвам й аз.
— Какво? — завърта се. — О, не, виж, това е магазин за дрехи, така че, като пише „Мъже, жени, деца“, означава просто, че има дрехи за всички тези хора.
Когато трябва да пресечем улица, натискаме бутона и чакаме малкото сребърно човече, то ще ни пази. Има нещо, което прилича само на бетон, но децата са там и писукат, и скачат да се намокрят, нарича се водна площадка. Гледаме малко, ама не прекалено дълго, защото Мам казва, че може да изглеждаме странно.
Играем „Аз, шпионинът“. Купуваме сладолед, който е най-хубавото нещо на света, моят е ванилия, а на Мам — ягода. Другия път може да си вземем с различен вкус, има стотици. Голямата буца ме изстудява чак до долу и лицето ми боли, Мам ми показва как да си слагам ръката на носа и да вдишвам топъл въздух. На света съм вече три седмици и половина и пак никога не знам какво ще боли.
Имам малко монети, дето Додя ми даде, купувам на Мам шнолка за косата й с калинка отгоре, ама не истинска. Тя казва благодаря пак и пак.
— Може да я имаш завинаги, дори като си умряла — й казвам аз. — Ще си умряла преди мен ли?
— Такъв е планът.
— Защо такъв е планът?
— Ами когато ти станеш на сто, аз ще съм на сто двайсет и една и мисля, че тялото ми ще е поизносено — усмихва се. — Ще съм в Рая и ще ти приготвям стаята.
— Нашата стая.
— Добре, нашата стая.
После виждам телефонна кабина и отивам да си играя на Супермен, който се преоблича в костюма си, помахвам на Мам през стъклото. Има малки картички и усмихнати снимки, на които пише „Блондинка с бюст“ и „Филипинска жена-мъж“, те са наши, защото който свари, той товари, ама като показвам на Мам, тя казва, че са мръсни и ме кара да ги хвърля на боклука. За малко се изгубваме, после тя вижда името на улицата, където е Независимият живот, така че не сме се загубили наистина. Краката ми са уморени. Мисля си, че човековете в света трябва да са постоянно уморени.
В Независимия живот ходя бос, никога повече няма да харесвам обувки.
Човековете в „Шест В“ са една жена и две големи момичета, по-големи от мен, ама не най-големи. Жената носи тъмни очила през цялото време, дори в асансьора, и подскача на патерица, момичетата май не говорят, но аз помахах с пръсти на едното и то се усмихна.
Има нови неща всеки ден.
Баба ми донесе комплект с водни боички, има десет цвята на овали в кутия с невидим капак. Измивам малката четка след всеки, та да не се смесват, а когато водата се изцапа, просто вземам нова. Първия път държа рисунката си да покажа на Мам и тя капе, така че вече ги сушим легнали на масата.
Ходим до къщата с хамака и аз правя невероятно лего с Додя на замък и летящ автомобил.
Баба сега може да идва да ни вижда само следобед, защото сутрин има работа в магазин, където човековете купуват нова коса и гърди, като техните им опадат. Аз и Мам отиваме и надзъртаме през вратата на магазина, Баба не прилича на Баба. Мам казва, че всички имат по няколко различни лица.
Пол идва до нашия Независим живот с изненада за мен, която е футболна топка като онази, дето Баба хвърли в магазина. Слизам с него в парка без Мам, защото тя отива в един магазин за кафе да се срещне с една от старите си приятелки.
— Супер — казва той. — Дай пак.
— Не, ти — отговарям.
Пол прави огромен ритник, топката отскача от сградата и пада в едни храсти.
— Тичай след нея — вика той.