Ритам аз, топката пада в езерцето и аз плача.
Пол я изважда с един клон. Рита я далече-далече.
— Искаш ли да ми покажеш колко бързо можеш да тичаш?
— Имахме Писта около Креватчо — отговарям му аз, — правех три и обратно с шестнайсет стъпки.
— Иха. Бас ловя, че сега можеш и по-бързо.
Клатя глава.
— Ще падна.
— Не мисля — казва Пол.
— Напоследък все падам, светът е много спъващонеравен.
— Така е, но тази трева е много мека, така че и да паднеш, няма да се нараниш.
Идват Бронуин и Дийна, забелязвам ги с острия си поглед.
Всеки ден е малко по-горещо, Мам казва, че е невероятно за април.
После, вали. Тя казва, че може да е забавно да си купим два чадъра и да отидем в дъжда, който ще отскача от чадърите и няма да ни намокри изобщо, ама аз не смятам така.
На другия ден пак е сухо, та излизаме, има локви, ама не ме е страх от тях, сложил съм гъбените обувки и краката ми се наплискват през дупките, няма нищо.
С Мам сключваме сделка, ще опитаме всичко по веднъж, та да знаем какво ни харесва.
На мен вече ми харесва да ходя в парка с футболната топка и да храня патиците. Детската площадка вече много ми харесва, освен когато онова момче се пусна по пързалката след мен и ме ритна в гърба. Харесва ми Природонаучният музей, само дето динозаврите са просто умрели с кокали.
В банята чувам човекове да говорят на испански, ама Мам казва, че думата за него е китайски. Има стотици различни чужди начини да се говори, свят ми се завива.
Гледаме в друг музей, който е картини, малко като нашите шедьоври, дето идваха с овесените ядки, но много-много по-големи, също се вижда и лепкавото на боята. Харесва ми да се разхождам през цялата стая с тях, ама после има още много стаи и аз лягам на пейката, и мъжът в униформата се приближава с не приятелско лице и аз избягвам.
Додя идва в Независимия живот със суперско нещо за мен, колело, което пазели за Бронуин, но аз го получавам първи, защото съм по-голям. Има светещи лица в спиците на гумите. Трябва да нося каска и предпазители за колене и за китки, като карам в парка, ако взема да падна. Ама аз не падам, имам баланс, Додя казва, че ми е вродено. Третия път като ходим, Мам ми позволява да не нося предпазителите, а след няколко седмици ще махне и помощните колела, защото вече няма да ми трябват.
Мам намира концерт в парк, не нашия близкия парк, а един, закъдето трябва да вземем автобус. На мен ми харесва много да се возя в автобуса, гледаме върху различните космати глави на човековете по улицата. На концерта правилото е, че човековете с музиката могат да вдигат колкото шум искат, а на нас не ни е позволено да издадем нито звук, освен да пляскаме накрая.
Баба казва защо Мам не ме заведе в зоопарка, ама Мам казва, че няма да понесе решетките.
Ходим в две различни църкви. На мен ми харесва онази с разноцветните прозорци, ама органът е прекалено силен.
Ходим още и да гледаме пиеса, което е като възрастните се маскират и играят като деца, а всички други гледат. Тя е в друг парк и се нарича „Сън в лятна нощ“. Седя на тревата с пръсти в уста, за да не забравям да мълча. Няколко феи се бият за едно малко момче, казват супермного думи, дето сливат в едно. Понякога феите изчезват и човекове, целите в черно, разместват мебеловете.
— Както правехме ние в Стая — прошепвам на Мам, тя почти се разсмива.
После пък човековете около нас започват да викат „Малка фейо, де така?“ и „Всички приветствайте Титания“, аз се ядосвам и казвам шшт, после наистина им викам да мълчат. Мам ме дърпа за ръката чак докъдето са дърветата и ми казва, че това се нарича участие на публиката, че е позволено, случаят е специален.
Когато се прибираме у дома в Независимия живот, записваме всичко, което сме опитали, списъкът расте. После са нещата, които може да опитаме, когато сме по-смели:
Да полетим със самолет
Да поканим някои от старите приятели на Мам на вечеря
Да караме кола
Да отидем до Северния полюс
Да ходим на училище (аз) и в колеж (Мам)
Да си намерим наистина наш апартамент, който не е Независим живот
Да изобретим нещо
Да си намерим нови приятели
Да живеем в друга страна, която не е Америка
Да отидем на гости на друго дете, както бебето Исус и Йоан Кръстител
Да вземаме уроци по плуване Мам да излиза на танци вечер, а аз да спя при Додя и Баба на надуваемото