Вечер Анимационната планета не е в Телевизор, може би защото е тъмно и там нямат лампи. Днес избирам една за готвене, не е като истинска храна, нямат консерви. Онази тя и онзи той се усмихват един на друг и правят месо с пай отгоре и зелени неща около други зелени неща на връзки. После превключвам на Планетата на фитнеса, където човекове по гащи трябва да повтарят едни и същи неща на машините отново и отново, мисля, че са заключени. Това свършва скоро и идват събаряните, те строят къщите на различни форми и с милиони цветове боя, не само върху рисунка, ами и върху всичко. Къщите са нещо като много пъти Стая, залепена една до друга, човековете в Телевизор стоят в тях, а понякога влизат в тяхното отвън и времето им се случва.
— Какво ще кажеш да сложим леглото ето там? — казва Мам.
Гледам я и не разбирам, после поглеждам накъдето сочи.
— Това е Стена на Телевизор.
— Просто ние така я наричаме, но леглото сигурно ще се побере там, между тоалетната и… ще трябва да преместим малко и гардероба. Тогава скринът ще е ето тук, на мястото на леглото, а върху него — телевизорът.
Аз клатя глава много.
— Тогава няма да можем да виждаме.
— Ще можем, ще седим ето тук, в люлеещия се стол.
— Лоша идея.
— Добре, остави. — Мам кръстосва ръце силно.
Жената в Телевизор плаче, защото къщата й сега е жълта.
— Повече ли й харесваше кафява? — питам аз.
— Не — казва Мам, — толкова е щастлива, че й се плаче. Много странно.
— Това тъжно-весело да не е както когато има прекрасна музика в Телевизор?
— Не, тя е просто идиотка. Дай да изключим телевизора вече.
— Още пет минути? Моля те?
Тя клати глава.
— Ще правя Папагал, ставам още по-добър. — Слушам внимателно жената в Телевизор. Повтарям: Мечтата ми се превърна в реалност, трябва да ти кажа, Дарън, дори не съм си представяла, корнизите…
Мам натиска изключа. Искам да я попитам какво е корнизи, ама мисля, че е раздразнена заради местенето на мебеловете, много откачен план беше.
В Гардеробчо уж трябва да заспя, само че аз броя караниците. Станаха общо три за три дни: една за свещите, една за Мишле и една за Лъки. Предпочитам пак да съм на четири, ако пет означава да се караме всеки ден.
— Лека нощ, Стая — казвам тихичко. — Лека нощ, Лампа и Балон.
— Лека нощ, печка — казва Мам, — и лека нощ, маса.
Хиля се.
— Лека нощ, Топка от думи. Лека нощ, Форт. Лека нощ, Черга.
— Лека нощ, въздух.
— Лека нощ, звуци навсякъде.
— Лека нощ, Джак.
— Лека нощ, Мам. И Буболечките, не забравяй Буболечките.
— Лека нощ, да спиш в кош и далеч от мечки, дори от буболечки.
Когато се събуждам, Прозорче е синьо в стъклото си, не е останал сняг дори в ъглите. Мам седи в стола и държи лицето си в ръце, това означава, че боли. Гледа нещо върху Маса, две неща.
Скачам и грабвам.
— Това е джип. Джип с дистанционно! — Въртя го из въздуха, червен е, голям колкото ръката ми. Дистанционното е сиво и правоъгълно, когато побутвам един от лостовете с палец, гумите на джипа се завъртат: ззззззззз.
— Подарък за рождения ти ден.
Знам кой го е донесовал, Стария Ник, но тя не казва.
Не искам да си ям овесените ядки, но Мам казва, че мога пак да играя с джипа веднага след. Изяждам двайсет и девет, после не съм повече гладен. Мам казва, че това е прахосване, така че изяжда и останалите. Откривам как да местя Джип само с Дистанционно. Тънката сребърна антена мога да я правя много дълга или много къса. Единият лост кара Джип да върви напред и назад, другият — от една страна на друга. Ако движа и двата едновременно, Джип се парализира като от отровна стреличка, казва: грррррр. Мам казва, че най-добре да започне да чисти, защото е вторник.
— Внимателно — предупреждава ме, — не забравяй, че може да се счупи.
Това вече го знам. Всичко може да се счупи.
— И ако го държиш включен дълго време, батериите ще свършат, а нямаме резервни.
Мога да накарам Джип да обиколи Стая, лесно е, освен през края на Черга, тя се накъдря под колелата му. Дистанционно е шефът, командва:
— Хайде тръгвай, Джип, ти бавна каруца такава. Два пъти около онзи крак на Маса, с бясна скорост. Не спирай да се въртиш.
Понякога Джип е изморен, Дистанционно върти колелата му: рррррр. Пакостникът Джип се крие в Гардеробчо, ама Дистанционно го намира с магия и го прави да се хвърля напред-назад и да се удря в процепите.