Вторниците и четвъртъците винаги миришат на оцет. Мам търка под Маса с парцала, който преди е бил моя пелена, каквито съм носил, докато съм станал на една. Сигурен съм, че изтрива мрежата на Паяк, но не ми пука много. После взема Прахосмук, който прави супершумно и прашно ууу-ууy-ууу. Джип се промъква от Подкреватчо.
— Върни се, малък мой Джипчо — казва Дистанционно. — Ако се превърнеш на риба в реката, аз ще стана рибар и ще те хвана в мрежата си.
Ама онзи хитър Джип се спотаява, докато Дистанционно си подремва със спусната до долу антена, после се промъква зад него и му изважда батериите ха-ха-ха.
Играя си с Джип и Дистанционно цял ден, само че докато съм във Вана, те трябва да паркират на Маса, за да не ръждясат. Когато правим Викане, ги бутам много близо до Прозорче и Джип ррръмжи с колела колкото силно може.
Мам ляга и си държи зъба. Понякога прави голям дъх навън, навън, навън.
— Защо съскаш толкова дълго?
— Опитвам се да го надвия.
Аз отивам и сядам до нея, и нежно вадя косата от очите й, челото й е хлъзгаво. Тя ми хваща ръката и я стиска.
— Всичко е наред.
Не ми изглежда наред.
— Искаш ли да играеш с Джип, Дистанционно и мен? — питам.
— Може би по-късно.
— Ако играеш, няма да ти пука и няма да е важно.
Тя се усмихва малко, но следващият дъх излиза по-силно, като стенене.
В 05:57 казвам:
— Мам, почти шест е — и тя става да приготви вечеря, без да яде.
Джип и Дистанционно чакат във Вана, защото сега е суха, тя е тайната им пещера.
— Всъщност Джип умря и отиде в Рая — казвам аз, както си ям пилешките хапки много бързо.
— Така ли?
— Ама после, през нощта, докато Господ спеше, Джип се измъкна навън и се спусна по Бобовото стъбло до Стая, за да дойде при мен.
— Колко хитро само.
Изяждам три зелени фасулчета и изпивам голяма чаша мляко с още три, по три минават по-бързо. Пет щеше да е по-голямо бързо, но не мога, гърлото ми ще се затвори. Веднъж като бях на четири, Мам написа „Зелен фасул/други замр. Зел. Зеленч.“ на списъка за пазаруване и аз задрасках „зелен фасул“ с оранжевия молив, на нея й стана смешно. Накрая изяждам и мекия хляб, защото обичам да го държа в устата си като памук.
— Благодаря ти, бебе Исус, особено за пилешките хапки — казвам аз, — и моля много време да няма зелен фасул. Хей, защо благодарим на бебето Исус, а не на него?
— Него?
Кимам към Врата.
Лицето й се опъва, макар че не съм му казал името.
— Защо да му благодарим?
— Ами ти му благодари миналата вечер за продуктите и за махването на снега, и за панталоните.
— Не трябва да подслушваш. — Понякога, когато е много ядосана, устата й не се отваря наистина. — Беше фалшиво благодаря.
— Защо беше…?
— Той само носи — прекъсва ме тя. — Той не кара зърното да расте в полето.
— Кое поле?
— Не може да накара слънцето да огрее, дъждът да завали или каквото и да е.
— Ама, Мам, хлябът не идва от полето! — Тя стиска уста. — Защо ти каза…?
— Трябва вече да е станало време за телевизия — отсича бързо тя.
Дават клипове, обичам ги. Мам прави движенията с мен повечето пъти, но не днес. Скачам на Креватчо и уча Джип и Дистанционно да поклащат ботушки. Риана и Ти Ай, и Лейди Гага, и Кание Уест.
— Рапърите защо носят слънчеви очила дори нощем? — питам Мам. — Да не ги болят очните ябълки?
— Не, просто искат да изглеждат готини. И феновете да не ги зяпат в лицата през цялото време, защото са толкова известни.
Объркан съм.
— Защо са известни феновете?
— Не, звездите са известни.
— А не искат?
— Е, предполагам, че искат — казва Мам и става да изключи Телевизор, — но искат да запазят и малко само за себе си.
Когато бозкам, Мам не ми дава да взема Джип и Дистанционно в Креватчо, макар че са ми приятели. А после казва, че трябва да се качат горе на Лавица, докато спя.
— Иначе ще те стреснат през нощта.
— Не, няма, обещават.
— Слушай, нека приберем джипа ти, така може да спиш с дистанционното, защото е по-малко, стига антената да е прибрана докрай. Става?
— Става.
Когато съм в Гардеробчо, си говорим през процепите.