— Бог да благослови Джак — казва тя.
— Бог да благослови Мам и да направи магия на зъбите й за добре. Бог да благослови Джип и Дистанционно.
— Бог да благослови книгите.
— Бог да благослови всичко тук и в Открития космос, а също и Джип. Мам?
— Аха.
— Къде сме, когато спим?
Чувам да се прозява.
— Точно тук.
— Ама сънищата? — Чакам. — Те в Телевизор ли са? — Тя още не отговаря. — В Телевизор ли ходим, за да сънуваме?
— Не. Никъде не ходим, тук сме си. — Гласът й звучи много отдалече.
Аз лежа сгушен, докосвам лостчетата с пръсти, прошепвам:
— Не можете ли да спите, малки лостчета? Няма проблем, бознете си малко. — Слагам ги на зърната си, а те се редуват. Горе-долу съм заспал, ама само почти.
Бип-бип. Това е Врата.
Слушам много силно. Ето го студеният въздух. Ако главата ми беше излязла от Гардеробчо, щях да видя как Врата се отваря, бас ловя, че щях да видя направо до звездите и космическите кораби, и планетите, и извънземните, които се въртят наоколо в НЛО. Ще ми се, ще ми се, ще ми се да можех да ги видя.
Бум, това е затварянето на Врата. Стария Ник казва на Мам как е нямало от нещо си, а нещо си друго така или иначе било на безобразна цена.
Чудя се дали е погледовал нагоре към Лавица да види Джип. Да, донесовал ми го е, но никога не е играл с него, мисля си. Едва ли знае как Джип рязко тръгва, когато включа Дистанционно, бръммм.
Той и Мам тази вечер си говорят само малко. Лампа изгасва щрак и Стария Ник започва да скърца Креватчо. Понякога броя по едно вместо по пет, просто за различно. Само че започвам да бъркам бройката, та превключвам на петици за по-бързо, изброявам 378.
Всичко е тихо. Мисля, че май спи. Мам изключва ли, когато той изключи, или стои будна и го чака да си е отишъл? Може би и двамовете са изключени, а аз включен, колко странно. Мога да се изправя и да изпълзя от Гардеробчо, няма дори да разберат. Мога да нарисувам рисунка с двамовете в Креватчо или нещо такова. Чудя се дали са един до друг, или на обратни страни.
После ми хрумва ужасна идея, ами ако той си бозка? Мам би ли му позволила да бозка, или ще му каже: „Няма начин, човече, това е само за Джак“?
Ако бозне, може да започне да става повече истински.
Искам да скоча и да крещя.
Намирам копчето за пускане на Дистанционно и го правя зелено. Колко ще е смешно само ако неговите суперсили накарат колелата на Джип да тръгнат по Лавица! Стария Ник може да се събуди изненадан, ха-ха.
Пробвам лостчето за напред, нищо не става. Уф, забравих да издърпам антената. Правя я цялата дълга и опитвам отново, ама Дистанционно пак не работи. Промушвам му антената през процепа, тя е отвън, а аз съм си още вътре. Побутвам лостчето. Чувам лекичък звук, който трябва да са колелата на Джип, дето се събуждат и тогава… ТРЯЯЯЯЯЯС.
Стария Ник ревва, както не съм го чувал досега, нещо за Исус, ама то не беше бебето Исус, аз бях. Лампа е включена, светлината ме удря през процепа, стискам очи. Извъртам се обратно и издърпвам Одеялчо през глава.
Той крещи:
— Какво се опитваш да сториш?
Мам звучи малко разтреперана:
— Какво, какво? Кошмар ли сънува?
Аз хапя Одеялчо, пухкаво е като хляб в устата ми.
— Опита се да ми направиш нещо ли? А? — Гласът му отива още по на ниско. — Защото и преди съм ти казвал, в твоя вреда е, ако…
— Спях. — Мам говори с тихо смачкано гласче. — Моля те… погледни, виж, тъпият джип се търколи от лавицата.
Джип не е тъп.
— Съжалявам — казва Мам, — много съжалявам, трябваше да го сложа някъде, където да не пада. Наистина, наистина много…
— Добре.
— Чакай, нека да светна…
— Не! — казва Стария Ник. — Приключих.
Никой не продължава, аз броя едно хипопотамче две хипопотамче три хипопотамче… Бип-бип, Врата се отваря и се затваря бум. Отиде си.
Лампа щраква пак.
Опипвам по пода на Гардеробчо за Дистанционно, откривам нещо ужасно. Антената му е много къса и остра, трябва да се е счупила в процепа.
— Мам — прошепвам.
Няма отговор.
— Дистанционно се счупи.
— Заспивай. — Гласът й е толкова дрезгав и страшен, че си помислям, че не е тя.
Преброявам си зъбите пет пъти, получават се двайсет всеки път, но въпреки това трябва да го направя още веднъж. Никой от тях не боли, но може и да започнат, като стана на шест.