Ще ритам по Стария Ник, докато му строша задника. Ще щракна Врата да се отвори с Дистанционно и ще се шмугна в Открития космос, ще взема всичко в истинските магазини и ще го донеса на Мам.
Плача малко, но без шум.
Гледам програма с времето и една, дето враговете обсаждат замък, а добрите строят барикада, та вратата да не се отвори. Смуча си пръста, Мам не може да ми каже да спра.
Чудя се колко от мозъка ми се е размекнал вече и колко е още добре. Мисля, че май ще повърна, както когато бях на три и имах и разстроено. Ами ако повърна върху Черга, как ще я изпера сам?
Поглеждам петното й откогато съм се раждал. Коленича и го погалвам, малко е топло и стържещо, като останалата част от Черга, същото е.
Мам никога я Няма повече от един ден. Не знам какво ще правя, ако се събудя утре и нея още я Няма.
После съм гладен, изяждам един банан, нищо че е малко зелен.
Дора е рисунка в Телевизор, но е моя истинска приятелка, това е объркващо. Джип е наистина истински, докосвам го с пръсти. Супермен е само в Телевизор. Дърветата са в Телевизор, но Цвете е истинско, леле, забравих да го полея. Пренасям го от Скринчо до Мивка и веднага го правя. Питам се дали е изяло парченцето от рибата на Мам.
Скейтбордиетите са в Телевизор, също и момичетата, и момчетата, само дето Мам казва, че са истински, как да са истински, като са толкова сплескани? Аз и Мам можем да направим барикада, можем да преместим Креватчо пред Врата, та да не се отваря, как само ще го изненадаме, ха-ха. „Пуснете ме — викаше той, — или ще пухтя и трещя и ще ви издухам къщата.“ Тревата е в Телевизор, огънят — също, само че той може да влезе в Стая наистина, ако загрея боба и червеното скочи върху ръкава ми и ме изгори. Ще ми се да го видя, ама не да се случи. Въздухът е истински и водата само във Вана и Мивка, реките и езерата са в Телевизор, за морето не знам, защото ако и то се върти из Навън, ще намокри всичко. Искам да събудя Мам и да я попитам дали морето е истинско. Стая е истинска наистина, но може би Навън е също, само че е с невидимо наметало, като принц ДжакърДжак в приказката? Бебето Исус е май в Телевизор, освен на рисунката с неговата Мам и братовчед му, и баба му, но Господ е истински и гледа в Прозорче с жълтото си лице, само че не днес, има само сиво. Искам да съм в Креватчо с Мам. Вместо това седя на Черга с ръка точно върху издутото от крака й под Юрганчо. Ръката ми се изморява, така че я отпускам долу за малко, после я слагам пак. Навивам края на Черга и я оставям да се развие сама, правя го сто пъти.
Когато се стъмва, се опитвам да хапна още няколко печени бобчета, но те са отвратителни. Вместо това изяждам малко хляб с фъстъчено масло. Отварям Фризерчо и слагам вътре лице покрай пликовете с грах и спанак, и ужасен зелен фасул. Държа го там, докато ми се схванат дори клепачите. После изскачам навън, затварям вратата и разтривам бузи, за да ги стопля. Усещам ги с ръце, но не усещам как те усещат ръцете ми върху тях, странно е.
В Прозорче вече е тъмно, надявам се Господ да покаже сребърното си лице.
Обличам пижамената тениска. Чудя се дали съм мръсен, защото не съм се къпал, опитвам да се подуша. В Гардеробчо лягам в Одеялчо, но ми е студено. Днес забравих да увелича Термостатко, току-що се сетих, но вече не може, нощ е.
Много искам да бозкам, днес изобщо не съм. Дори дясната, макар че предпочитам лявата. Ако се мушна при Мам и бозна… ама тя може да ме отблъсне и това ще е по-лошо. А ако съм с нея в Креватчо и дойде Стария Ник? Не знам дали вече е девет, прекалено е тъмно да се види Часовник.
Промъквам се в Креватчо, супербавно, та Мам да не забележи. Просто си лежа близо. Ако чуя бип-бип, мога бързо-бързо да скоча обратно в Гардеробчо.
Ами ако той дойде, а Мам не се събуди, дали ще е още по-ядосан? Дали ще й направи още по-лоши белези?
Стоя буден, за да го чуя, като дойде.
Не идва, ама аз си оставам буден.
Торбата с боклука още е до Врата. Мам е станала преди мен тази сутрин и я е развързала, и е сипала малко от бобчетата, които е остъргала от консервата. Щом торбата е още там, сигурно това значи, че не е идвал, това прави две нощи, в които не е, ура.