— Сигурно ти е студено. Студено ли ти е?
Мисля, че бебето Наиша пита мъжът Аджит, ама е мен, знам, защото си сваля якето и ми го подава.
— Ето.
Поклащам глава, защото е яке на човек, аз никога не съм имал яке.
— Как си си загубила обувките?
Какви обувки?
Мъжът Аджит спира да говори след това.
Една кола спира, знам каква е, полицейска кола от Телевизор. Човекове излизат, двамове са, с къса коса, една черна коса и една жълтеникава. Всички се движат бързо, а Аджит им говори. Бебето Наиша се опитва да се измъкне, но той я държи в ръце, не я боли, така мисля. Раджа лежи върху нещо кафеникаво, трева е, мислех, че ще е зелена, има квадрати с нея покрай целия тротоар. Ще ми се бележката да ми беше още тук, но Стария Ник я изчезна. Не знам думите, изтърбушиха ми се от главата.
Мам е още в Стая, искам я тук толкова много много много. Стария Ник избяга с бързо каране в своя пикап, но къде отива, вече не към езерото или дърветата, защото видя как не съм умрял. Позволено ми беше да го убия, ама не успях.
Имам внезапно ужасна идея. Може би се е върнал в Стая, може би е там сега, прави Врата отворена бип-бип и е ядосан, аз съм виновен, задето не съм умрял…
— Джак?
Оглеждам се за движеща уста. Полицията е, дето мисля, че е тя, ама е трудно да се каже, с черната коса, не с жълтата.
— Джак — повтаря пак. Откъде знае? — Аз съм инспектор Оу. Можеш ли да ми кажеш на колко години си?
Трябва да спасявам Мам, трябва да говоря на полицаите да вземат горелка, но устата ми не работи. Тя има нещо на колана си, пистолет е, точно като полицията в Телевизор. Ами ако са от лошата полиция, дето затворили свети Петър, не се сетих за това. Гледам колана, не лицето, як колан с катарама.
— Знаеш ли на колко години си?
Фасулско. Показвам пет пръста.
— На пет години, браво. — Инспектор Оу казва нещо, което не чувам. После за рокля. Казва го два пъти.
Говоря колкото силно мога, но не гледам.
— Нямам рокля.
— Не? Къде спиш през нощта?
— В Гардеробчо.
— В Гардеробчо?
Опитай, казва Мам в главата ми, но Стария Ник е до нея, той е по-най-ядосан от винаги и…
— В гардеробчо ли каза?
— Имаш три рокли — казвам аз. — Искам да кажа Мам. Една е розова и една е зелена на райета, и една е кафява, но ти… тя предпочита дънки.
— Твоята Мам, това ли каза? — пита инспектор Оу. — Тя ли има роклите?
Кимането е по-лесно.
— Къде е твоята Мам тази вечер?
— В Стая.
— В стая, добре — казва тя. — Коя стая?
— Стая.
— Можеш ли да ни кажеш къде е?
Спомням си нещо.
— Няма я на никоя карта.
Тя издишва силно, мисля, че моите отговори не стават.
Другият полиция е може би той, никога не съм виждал такава коса наистина, почти е прозрачна. Той казва:
— Намираме се на „Навахо“ и „Алкот“, имаме разстроен малолетен, вероятно случай на домашно. — Мисля, че говори на телефона си. Това е като игра на Папагал, знам думите, но не знам какво означават. Той се доближава до инспектор Оу. — Някакъв успех?
— Бавно.
— Пак дотам и със свидетеля. Заподозреният е бял мъж, може би метър и осемдесет, четирийсет-петдесет, избягал е от местопрестъплението в червенокафяв или тъмнокафяв пикап, вероятно „Еф сто и петдесет“ или „Рам“, започва с „К“ девет три, може да е „Б“ или „П“ без щат…
— Мъжът, с когото беше, това баща ти ли е? — инспектор ()у пак говори на мен.
— Аз нямам.
— Приятелят на майка ти?
— Аз нямам. — Казах го вече, позволено ли ми е да казвам два пъти?
— Знаеш ли неговото име?
Опитвам да си спомня.
— Аджит.
— Не, на другия мъж, онзи, който избяга с пикапа.
— Стария Ник — прошепвам го, защото той няма да хареса, че го казвам.
— Как?
— Стария Ник.
— Не — казва мъжът полиция на телефона си. — Заподозреният липсва, първо име Ник, Никълъс, няма второ име.
— А майка ти как се казва? — пита инспектор Оу.
— Мам.
— Има ли си друго име?
Показвам два пръста.
— Две? Чудесно. Спомняш ли си ги?
Бяха на бележката, която изчезна. Изведнъж си спомням малко.