— Той ни открадна.
Инспектор Оу сяда до мен на земята. Не е като Под, много е твърдо и треперещо.
— Джак, искаш ли одеяло?
Не знам. Одеялчо не е тук.
— Малко лошо си се ударил. Онзи човек Ник ли те нарани?
Мъжът полиция се връща, подава ми нещо синьо, не докосвам.
— Давайте — казва той на телефона си.
Инспектор Оу сгъва синьото нещо около мен, не е рошаво сиво като Одеялчо, по-грубо е.
— Откъде са ти тези рани?
— Кучето е вампир — поглеждам Раджа и неговите човекове, но те са изчезнали. — Този пръст е ухапан, а коляното ми беше на земята.
— Моля?
— Улицата, удари ме.
— Давайте. — Това го каза мъжът полиция, говори на телефона си пак. После поглежда инспектор Оу и казва: — да се свържа ли със Закрила на детето?
— Дай ми още няколко минути — казва тя. — Джак, обзалагам се, че много те бива да разказваш приказки.
Откъде знае? Мъжът полиция си поглежда часовника, дето му е залепен на китката. Аз си спомням китката на Мам, която не изглежда добре. Стария Ник там ли е сега, извива ли й китката или врата, разкъсва ли я на парчета?
— Мислиш ли, че ще успееш да ми разкажеш какво стана тази вечер? — усмихва ми се инспектор Оу. — И ако може даже да говориш много бавно и ясно, защото ушите ми не работят много добре. — Сигурно е глуха, но не приказва с пръстите си като глухите в Телевизор.
— Ясно — казва мъжът полиция.
— Готова ли си? — казва инспектор Оу.
Върху мен са й очите. Аз затварям моите и се преструвам, че говоря на Мам, това ме прави смел.
— Направихме номер — казвам аз много бавно, — аз и Мам, преструвахме се, че съм болен и после бях умрял, но всъщност да се развия и да скоча от пикапа, само че трябваше да скоча при първото забавяне, ама не успях.
— Добре, после какво стана? — това е гласът на инспектор Оу точно до главата ми.
Все още не гледам, иначе ще забравя приказката.
— Имах бележка в гащите си, но той я изчезна. Все още имам Зъб. — Мушвам пръсти в чорапа си за него. Отварям очи.
— Може ли да го видя?
Тя се опитва да вземе Зъб, но аз не й позволявам.
— Той е от Мам.
— За твоята майка ли говореше?
Мисля, че мозъкът й не работи точно като ушите й, как може Мам да е Зъб? Поклащам глава.
— Само малка частица от нейната одрана кожа, която изпада.
Инспектор Оу поглежда Зъб отблизо и лицето й става строго. Мъжът полиция клати глава и казва нещо, което не чувам.
— Джак — почва тя, — каза ми, че е трябвало да скочиш от пикапа първия път, като е намалил?
— Да, но бях все още в Черга, после обелих банана, но не бях достатъчно страхмел. — Гледам инспектор Оу и говоря едновременно. — Но след третия път спиране пикапът каза ууууу…
— Какво е казал?
— Като… — показвам й. — Като в цяло различна посока.
— Завил е.
— Да, и аз паднах, и той, Стария Ник, той слезе много ядосан, и тогава скочих.
— Бинго — плясва с ръце инспектор Оу.
— Ъ? — казва мъжът полиция.
— Три знака стоп и завой. Наляво или надясно? — тя чака. — Няма значение, страхотна работа, Джак. — Тя гледа надолу по улицата, а после има нещо в ръката си, като телефон, ама откъде го взе? Гледа малкия екран, казва:
— Накрай ги да засекат частичния номер с… опитай „Карлингфърд Авеню“, може би „Уошингтън Драйв“…
Вече не виждам Раджа и Аджит, и Наиша изобщо.
— Кучето в затвора ли отиде?
— Не, не — казва инспектор Оу, — наистина не е искало.
— Давайте — казва мъжът полиция на телефона си. Клати глава на инспектор Оу.
Тя се изправя.
— Хей, може пък Джак да намери къщата с нас. Искаш ли да се разходиш с полицейска кола?
Не мога да стана, тя протяга ръка, но аз се преструвам, като че не виждам. Слагам един крак, после друг и ставам малко замаян. При колата се катеря, където вратата е отворена. Инспектор Оу също сяда отзад и ми щраква предпазния колан, аз се смалявам, така че ръката й да не ме докосва, само синьото одеяло.
Колата сега се движи, не така дрънкащо като пикапа, тиха е и жужи. Малко е като онова канапе на Планетата в Телевизор, дето жената с бухналата коса задава въпроси, само че тя е инспектор Оу.
— Тази стая — казва, — бунгало ли е, или има стълби?