Не ми харесва хитра тоалетна да ни гледа дупетата.
Мам ми казва да си сваля гащите.
— Пуснах малко ако, без да искам, докато Стария Ник ме носеше — казвам й.
— Не го мисли — казва тя, после прави нещо странно, хвърля ми гащите в един боклук.
— Ама…
— Вече не ти трябват, ще ти купим нови.
— За Неделно лакомство?
— Не, за който ден си искаме.
И това е странно. Предпочитам в неделя.
Кранчето е като истинските в Стая, но с грешна форма. Мам го пуска, намокря хартия и ми избърсва краката и дупето. Слага ръцете си под една машина, която издухва горещ въздух като нашите вентилатори, само че по-горещо и по-шумно.
— Това е автомат за сушене на ръце, ето, искаш ли да опиташ. — Усмихва ми се, но аз съм прекалено уморен за усмихване. — Добре, просто си забърши ръцете в тениската. — После увива синьото одеяло около мен и пак излизаме. Искам да погледна в машината, дето всичките кутийки и пакетчета, и шоколадчета са в затвор. Ама Мам ме дърпа покрай нея към стаята, където е Капитана за още говорене.
След сто часа Мам ме изправя, аз се клатушкам. От спането не в Стая ми става зле.
Отиваме в нещо като болница, ама това не беше ли план „А“ — болен, пикап, болница? Мам има увито синьо одеяло около нея, мисля, че е същото, дето беше върху мен, ама пък то си е все още върху мен, така че нейното трябва да е друго. Полицейската кола май е същата, ама не знам, нещата в Навън са измамливи. Спъвам се на улицата и почти падам, но Мам ме хваща.
Караме. Като видя да идва кола, си стискам очите всеки път.
— Те са от другата страна — успокоява ме Мам.
— Каква друга страна?
— Виждаш ли тази линия в средата? Те винаги трябва да стоят от другата й страна, а ние стоим от тази страна, за да не се блъскаме.
Изведнъж сме спрели. Колата се отваря и един човек без лице поглежда вътре. Аз пищя.
— Джак, Джак — казва Мам.
— Това е зомби.
Притискам лице в корема й.
— Аз съм доктор Клей, добре дошли в „Къмбарланд“ — казва зомбито с най-дебелия бумтящ глас. — Маската е само за ваша безопасност. Искаш ли да погледнеш под нея? — То си дърпа бялото нагоре и мъж човек се усмихва, суперкафяво лице с мъничък триъгълник черна брада. Слага си бялото пак, пляс. Говоренето му идва през него. — Ето по една и за вас.
Мам взема маските.
— Налага ли се?
— Помислете колко неща се носят наоколо, с които синът ви вероятно никога не е бил в контакт.
— Добре. — Слага една маска на нея и една на мен с дръжки около ушите ни. Не ми харесва как притиска.
— Не виждам нищо да се носи наоколо — прошепвам на Мам.
— Микроби — казва тя.
Мислех, че са само в Стая, не знаех, че и светът е пълен с тях.
Вървим в голяма светната сграда, мисля, че пак е Участък, ама не е. Има някой на име Координатор по приемане, който чатка на… знам, това е компютър, точно както в Телевизор. Всички изглеждат като човекове на Медицинска планета, все трябва да запомням, че са истински. Виждам най-много якото нещо, огромно стъкло с ръбове, но вместо с кутийки и шоколад е пълно с живи риби, дето плуват и се крият с камъни. Дърпам ръката на Мам, но тя не иска да дойде, още говори с Координатора по приемане, която също си има име на етикета, Пилар.
— Слушай, Джак — казва доктор Клей и се навежда толкова, че краката му стават все едно е гигантска жаба, защо го прави? Главата му е почти до мен, косата му е нещо като мъх, около четвърт инч дълга. Той вече няма маска, само аз и Мам. — Трябва да погледнем майка ти в онази стая отсреща, става ли?
На мен говори. Ама не гледа ли вече към нея?
Мам клати глава.
— Джак остава с мен.
— Доктор Кендрик… тя е дежурният вътрешен… и, боя се, че ще трябва да попълни комплекта доказателствен материал веднага. Кръв, урина, коса, поднокътно съдържимо, орални намазки, вагинални, анални…
Мам го гледа изумено. Изпуска въздух.
— Аз ще съм ей там — казва ми и посочва една врата — и ще мога да те чуя, ако викнеш, нали става?
— Не става.
— Моля те. Толкова смел ДжакърДжак беше досега, само още малко, а?
Хващам я.
— Хм, може пък той да дойде, а ние да сложим платно — казва доктор Кендрик. Косата й е кремава на цвят и завъртяна на главата й.
— За да прожектират Телевизор ли? — прошепвам на Мам. — Ето там има един. — Много по-голям е от онзи в Стая, има танцуване и цветовете са много по-ярки.