Четка за зъби иска да се пробва, но й казвам, че съжалявам, много е дълга. Вместо това тя скача във Форт, за да пази една кула. Форт е направен от шишенца и кутийки от витамини, построяваме го по-голям всеки път, когато имаме празна. Той вижда на всички страни, излива врящо олио върху враговете, те не знаят за тайните му прорези с нож, ха-ха. Ще ми се да го донеса в Баня, за да бъде остров, ама Мам казва, че водата ще му направи тиксото да не лепи.
Развързваме си опашките и оставяме косите да плуват. Аз лежа върху Мам и дори не говоря, харесва ми думкането на сърцето й. Когато диша, се издигаме и после се спускаме малко. Пиш се носи във водата.
Заради рождения ми ден на мен се пада да избера какво ще облечем и двамовете. На Мам живеят във високото чекмедже на Скринчо, а моите — в ниското. Избирам любимите й дънки с червените шевове, които облича само за специални случаи, защото получават нишки на коленете. За мен взимам жълтата ми качулка, внимавам с чекмеджето, но въпреки всичко десният ъгъл се изважда и Мам трябва да го сложи обратно. Обличаме ми качулката заедно, тя пък ми изяжда лицето, но после то пак се показва.
— Какво ще кажеш да я резна съвсем малко около шията? — казва Мам.
— Няма начин, човече.
За Физическо не си слагаме чорапите, защото босите крака залепват по-добре. Днес избирам първо Писта, обръщаме Маса с краката нагоре върху Креватчо и Люлящ върху нея с Черга най-отгоре. Писта заобикаля Креватчо от Гардеробчо до Лампа, формата на Под е черно „С“.
— Ей, виж, мога да направя три и обратно с шестнайсет стъпки.
— Охо! Когато беше на четири, бяха осемнайсет стъпки, нали? — казва Мам. — Според теб колко три и обратно можеш да избягаш днес?
— Пет.
— А пет пъти по пет? Това прави любимия ти квадрат.
Броим го на пръстите, аз получавам двайсет и шест, но Мам казва „двайсет и пет“, така че аз пак броя и също получавам двайсет и пет. Тя ми следи на Часовник.
— Дванайсет — вика тя. — Седемнайсет. Много добре се справяш.
Дишам хууу-хууу-хууу.
— По-бързо…
Давам още по-бързо, както Супермен лети.
Като идва ред на Мам да тича, аз трябва да напиша в нейната тетрадка с редове числото в началото и числото, след като свърши, после ги разделям, за да видя колко бърза е била. Днес нейното е девет секунди по-голямо от моето, което значи, че печеля, така че подскачам нагоре-надолу и пърдя с уста.
— Хайде да направим състезание по едно време.
— Звучи забавно, нали — казва тя, — само че нали помниш как веднъж пробвахме и аз си ударих рамото в скрина?
Понякога, като забравя нещо, Мам ми казва и тогава го спомням.
Сваляме всичките мебелове от Креватчо и слагаме Черга обратно, където си беше, за да покрие Писта, та Стария Ник да не види мръсното „С“.
Мам избира Трамплин, само аз подскачам на Креватчо, защото Мам може да го счупи. Тя е коментаторът:
— Смело превъртане във въздуха от младия шампион на Съединените щати…
Следващо избирам Саймън казва, после Мам предлага да си обуем чорапите за Труп, което е да лежиш като морска звезда с увиснали нокти, увиснало пъпче, увиснал език, че дори и увиснал мозък. Мам я засърбява зад коляното и помръдва, и аз пак печеля.
Сега е 12:13, значи може да е обяд. Любимата ми част от молитвата е насъщният. Аз съм шефът на игрите, ама Мам е шефът на храненето, като например не ни дава да ядем овесени ядки на закуска и обяд, и вечеря, за да не се разболеем, а пък и да не свършат прекалено бързо. Когато съм бил на нула и на една, Мам е кълцала и ми е дъвчела храната, ама после съм си получил всичките двайсет зъба и сега мога да смеля всичко. Този обяд е риба тон със сухари, моята работа е да отворя капака на консервата, защото китката на Мам не може да се справи.
Малко не мога да си намеря място, затова Мам предлага да играем на Оркестър, което е да тичаме и пробваме какви звуци можем да изкараме от разни работи. Аз барабаня на Маса, а Мам прави чук-чук на краката на Креватчо, после фуп-фуп на възглавниците, аз използвам лъжица и вилица по Врата так-так, а пръстите ми правят бам върху Печка, ама любимо е стъпването върху педала на Боклук, защото така отварям капака му с едно плинк. Моят най-добър инструмент е Пинг, което е кутия от овесени ядки, накичена с различни цветове крака и обувки, и палта, и глави от стария каталог, закрепени с три разтегнати ластика през тях. Стария Ник вече не носи каталози, за да си избираме дрехите, Мам казва, че ставал по-стиснат.