— Но проблемо — казва Лио, после вече го няма.
— Къде е татко? — пита Мам.
— В момента в Канбера, но е на път за насам — казва Баба. — Много неща се промениха, миличка.
— Канбера?
— О, мила, сигурно ти идва малко в повече…
Оказва се, че косматият човек Лио не е истинският ми Дядо, истинският се е върнал да живее в Австралия, след като решил, че Мам е умряла и й направил погребение. Баба му се ядосала, защото нито за миг не спряла да се надява. Непрекъснато си повтаряла, че обичното им малко момиченце трябва да си има причина, за да изчезне, и някой слънчев ден ще се обади.
Мам я гледа изумено.
— Някой слънчев ден?
— Е, не е ли слънчев? — Баба махва към прозореца.
— Какви „причини“ да…?
— Ох, блъскахме си мозъците. Един социален работник ни каза, че понякога децата на твоята възраст просто си хващат партакешите и зачезват. Възможно е да е заради наркотици, прерових стаята ти…
— Бях почти пълен отличник.
— Да, така е, ти беше нашата гордост.
— Грабнаха ме от улицата.
— Да, сега вече знам. Налепихме плакати из целия град, Пол направи уебсайт. Полицията говори с всичките ти познати от колежа и гимназията, за да разбере дали не си се движила с някого, когото ние не познаваме. Непрекъснато ми се струваше, че те виждам, много беше мъчително — казва Баба. — Спирах до разни момичета и натисках бясно клаксона, но те се оказваха непознати. За рождения ти ден винаги приготвях любимото ти, в случай че се появиш изневиделица, помниш ли моята шоколадова торта с банани?
Мам кима. По лицето й има сълзи.
— Не можех да спя без хапчета. Всичко това ме преяждаше, не беше честно спрямо брат ти. Знаеш ли… ах, откъде да знаеш? — Пол си има дъщеря, вече е почти на три и седи на гърне. Майка й е прекрасна, рентгеноложка е.
Говорят още много, ушите ми се изморяват от слушане. После влиза Норийн с хапчета за нас и чаша сок, който не е портокал, ябълка е и е най-хубавият, който съм пил.
Баба вече си отива в къщата. Чудя се дали спи в хамака.
— Да… Лио може да се покаже само да каже здрасти — казва тя, като е вече до вратата.
Мам не казва нищо. После:
— Може би другия път.
— Както искаш. Докторите казаха малко по малко.
— Малко по малко какво?
— Всичко — Баба се обръща към мен: — Е, Джак, знаеш ли думата „чао-чао“?
— Аз всъщност знам всички думи — казвам й аз.
Това я кара да се смее ли смее.
Целува си нейната ръка и я издухва към мен.
— Хващаш ли?
Мисля, че иска да се правя все едно хващам целувката, така че я хващам и тя се радва, има още сълзи.
— Тя защо се смя, че знам всички думи, като не се шегувах? — питам Мам после.
— О, няма значение, винаги е хубаво да караш хората да се смеят.
В 06:12 Норийн донася още един съвсем различен поднос, който е вечеря. Мам казва, че можем да вечеряме в пет и нещо или шест и нещо, че дори седем и нещо. Има зелено хрупаво нещо, наречено маруля, което е много силно на вкус, харесват ми картофите с хрупкави ръбчета и месцата с ивици по тях. В хляба има някакви неща, дето ми стържат на гърлото, опитвам се да ги извадя, ама пък стават дупки, Мам казва да го оставя. Има ягоди, дето са с райски вкус, откъде Мам знае какъв му е вкусът на Рая? Не можем да изядем всичко. Мам казва, че повечето човекове най-често преяждат, ние трябва да ядем каквото ни харесва, а останалото да оставяме.
Любимото ми в Навън е прозорецът. Всеки път е различен. Една птица минава точно пред него ииууу, не знам каква беше. Сенките пак са много дълги, моята маха чак отсреща върху зелената стена. Гледам как лицето на Господ пада бавно-бавно, сега е оранжево, а облаците са всякакви цветове, после има ивици и тъмното почва да идва малко по малко и преставам да го виждам.
Аз и Мам само се бутаме през нощта. На третия път като се събуждам, искам Джип и Дистанционно, но те не са тук.
Сега никой не е в Стая, само нещата ни, всичко лежи супермирно и пада прах, защото аз и Мам сме в Клиниката, а Стария Ник е в затвора. Трябва да остане завинаги затворен.
Спомням си, че съм с пижамите с космонавтите. Докосвам си крака през плата, не го чувствам като мой. Всичките ни неща, дето си бяха наши, са заключени в Стая, освен тениската ми, която Мам изхвърли на боклука тук. Вече и нея я няма, проверих преди лягане, сигурно някой чистач я е отнесъл. Мислех си, че това означава човек, който е по-чист от всички останали, но Мам казва, че е човек, който чисти. Мисля, че те са невидими като елфи. Ще ми се чистачът да си ми донесе тениската, ама Мам само ще се раздразни пак.