— Здравей — казвам аз. Протягам пръст да я погаля и…
Ааааааааааа, от ръката ми избухва най-лошото болящо от всякога.
— Мам — викам аз, Мам в главата ми, но тя не е в задния двор и не ми е в главата, и никъде не е, аз съм сам-самичък в бодящото в бодящото в бо…
— Какво си направи? — Баба се втурва през верандата.
— Не аз, пчелата беше.
Намазва ми специалното мазило и вече не боли чак толкова, но още е много.
Трябва да използвам другата си ръка, за да й помагам. Хамакът виси на куки, дето са на две дървета в дъното на двора, едното е малко късичко дърво, само два пъти колкото моето високо, и наведено, другото е милион пъти високо и има сребристи листа. Мрежестите въжета са намачкани от живота в мазето, налага се да дърпаме, докато дупките им станат колкото трябва големи. Също и две от въжетата са счупени, така че има допълнително дупки, в които да не сядаме.
— Сигурно са били молци — казва Баба.
Не знаех, че молците растат толкова големи, за да чупят въжета.
— Честно казано, от години не сме го окачвали. — Казва, че няма да рискува да се катери в него, пък така или иначе предпочита нещо да й придържа гърба.
Аз се протягам и запълвам целия хамак сам. Размърдвам си стъпалата в обувките, мушкам ги през дупките, също и ръцете, ама не дясната, защото тя все още агонизира от пчелата. Мисля си за малката Мам и малкия Пол, дето са се люляли в хамака, странно е, къде са сега? Големият Пол е с Дийна и Бронуин може би, казаха, че ще отидем да видим динозаврите друг ден, но мисля, че лъжеха. Голямата Мам е в клиниката и прескача трапа.
Избутвам въжетата, аз съм муха в мрежа. Или крадлив Спайдърмен заловен. Баба бута и аз се люлея, и ми се завива свят, ама по хубаво начин.
— Телефонът — Додя на верандата вика.
Баба тича по тревата, оставя ме пак сам-самичък във външното Навън. Скачам от хамака и почти падам, защото едната ми обувка се заклещва. Издърпвам си крака навън, обувката пада. Тичам след, почти съм бърз колкото нея.
В кухнята Баба говори по телефона:
— Разбира се, още утре сутрин, ето тук до мен е. Някой иска да говори с теб. — На мен го казва, подава телефона, ама аз не го вземам.
— Познай кой е?
Премигвам.
— Майка ти е.
Вярно е, ето го гласа на Мам в телефона.
— Джак?
— Здравей.
Не чувам нищо друго, така че го подавам пак на Баба.
— Пак съм аз, как си, сериозно? — пита Баба. Кима и кима, и казва: — Той се държи.
Дава ми пак телефона, слушам Мам да обяснява, че много съжалява.
— Вече не си отровена с лошото лекарство? — питам аз.
— Не, не, оправям се.
— Не си в Рая?
Баба си покрива устата.
Мам издава някакъв звук, не мога да различа дали е плач, или смях.
— Ще ми се да бях.
— Защо ти се ще да си в Рая?
— Не наистина, шегувах се.
— Не е смешна шега.
— Не е.
— Да не ти се ще.
— Добре. Тук в клиниката съм.
— Беше се изморила да играеш ли?
Нищо не чувам, май е изчезнала.
— Мам?
— Уморена бях — казва тя. — Направих грешка.
— Вече не си изморена?
Тя нищо не казва. После казва:
— Уморена съм. Но всичко е наред.
— Можеш ли да дойдеш тук да се люлееш в хамака?
— Съвсем скоро.
— Кога?
— Не знам, зависи. Всичко наред ли е с Баба?
— И с Додя.
— Да. Какво ново?
— Всичко.
Това я разсмива, не знам защо.
— Забавляваш ли се?
— Слънцето ми изгоря кожата и една пчела ме ужилова. Баба върти очи.
Мам казва нещо, което не чувам.
— Трябва да тръгвам, Джак, трябва да поспя още.
— И ще се събудиш после?
— Обещавам. Толкова… — дишането й е някакво накъсано. — Ще се чуем скоро пак, нали?
— Нали.
Повече говорене няма, така че оставям телефона. Баба пита:
— Къде ти е другата обувка?
Гледам как пламъците танцуват оранжеви под тенджерата за паста. Клечката е на плота с единия край почернял и накъдрен. Докосвам я до огъня, прави свистене и после пак голям пламък, така че го пускам на печката. Малкият пламък става почти невидим, гризе около клечката малко по малко, докато цялата е черна накрая и малък дим се вдига като сребриста панделка. Мирисът е магия. Вземам още една клечка от кутията, запалвам й края в огъня и този път я държа дори когато свисти. Това си е моят малък пламък, който мога да си нося с мен. Размахвам го в кръг, мисля, че е изчезнал, но се връща. Пламъкът става по-голям и разхвърлян по цялата клечка по цялата клечка, вече е два различни пламъка и има малка червена линия по дървото между тях…