Поставяш кутията на пода и сядаш върху ръцете си, за да ги спреш да не разтъркат лицето ти там, където пръстите му са те стиснали. Поемаш си дълбоко дъх. Когато го изричаш, той трябва да ти повярва. Трябва да е заклинание, прочетено от свещен текст. Трябва да е истина.
— Рейчъл — казваш му. — Името ми е Рейчъл.
— Какво още?
Понижаваш гласа си, правиш го да звучи нисък и пламенен. Той се нуждае от нещо от теб и те е научил, отново и отново, как да му го дадеш.
— Ти ме намери. — Добавяш останалото, без да се налага да пита. — Всичко, което знам, е онова, на което ти си ме научил. Всичко, което имам, е онова, което ти си ми дал.
Премества тежестта на другия си крак.
— Бях изгубена — рецитираш. — Ти ме намери. Ти ми даде покрив. — Следващото изречение е хазартна игра. Ако се престараеш, ще види нишките, с които правиш фокуса си. Но ако се сдържиш, ще остане извън обсега ти.
— Ти ме поддържаш жива. — Отново вдигаш кутията за доказателство. — Щях да съм мъртва без теб.
Прокарва пръст през венчалната си халка, завърта я няколко пъти. Сваля я и отново си я слага.
Мъж, свободен да броди по света, заключен в градинска барака. Мъж, срещнал жена, държал ръката ѝ, паднал на коляно, убедил я да се омъжи за него. Мъж, толкова решен да управлява стихиите, а все пак я е изгубил. Сега светът му се е разпаднал, но в руините на живота си все още има теб.
И все още има дъщеря.
— Тя как се казва?
Поглежда те сякаш пита: за какво говориш?
Посочваш към къщата.
— Защо те интересува?
Ако изричането на истината беше възможно в бараката, щеше да отговориш: Няма да разбереш. Запечатано е в теб, щом някога си била момиче. Подминаваш ги по улицата. Чуваш смеха им. Усещаш болката им. Искаш да ги вземеш в ръцете си и да ги отнесеш до крайната цел, да опазиш краката им от тръните, които са разранили твоите до кръв. Всяко момиче на света е донякъде мен и всяко момиче на света е донякъде мое. Дори и твоето. Дори онова, което е наполовина теб.
Интересува ме, би му казала, защото се нуждая от онази част от теб, която я е създала. Никога не би убил собствената си дъщеря, нали?
Седиш мълчаливо. Оставяш го да вярва на каквото му се иска да вярва.
Лявата му ръка се свива в юмрук. Притиска го към челото си, стиска очи за миг.
Наблюдаваш, без да можеш да си поемеш дъх. Животът ти зависи от онова, което вижда изпод спуснатите си клепачи.
Отваря очи.
Отново е с теб.
— Тя не може да започне да задава въпроси заради теб.
Премигваш. С нетърпелива въздишка той кимва към външния свят — към къщата си.
Неговото дете. Говори за детето си.
Опитваш се отново да започнеш да дишаш, но си забравила как.
— Ще ѝ кажа, че си позната. Приятелка на приятели. Че наемаш свободна стая.
Речта му набира скорост, докато обяснява. Това е той: колеблив, докато не убеди сам себе си в собствената си непобедимост. След това се заема със задачата и никога не поглежда назад.
Разказва ти го така, сякаш идеята е изцяло негова. Сякаш никога не си посявала семенцето, никога не си правила предложение. Ще те премести в новата къща посред нощ. Никой няма да види. Ще имаш стая. Ще прекарваш по-голямата част от времето в тази стая. Ще си заключена с белезници за радиатора, освен за да се нахраниш, да се изкъпеш и да спиш. През повечето сутрини ще има закуска, обяд през някои от уикендите, вечеря през повечето вечери. От време на време ще трябва да пропускаш ядене. Никой наемател, все едно колко е дружелюбен или в нужда, не би се хранил с хазяина си и дъщеря му през цялото време.
Нощем ще спиш прикована с белезници към леглото. Ще те посещава както винаги. Тази част не се променя.
Ще бъдеш тиха. През цялото това време ще бъдеш много тиха.
Ще говориш с дъщеря му само по време на хранене, само колкото да не събудиш подозрения. Затова ще се храните заедно: ще те направи достъпна за нея, за да не проявява любопитство към теб. Няма да ѝ бъдеш интересна. Ще се превърнеш в част от живота ѝ — скучна, такава, че дори да не ѝ минава през ума да си задава въпроси.
И най-вече ще се държиш нормално. Набляга на това няколко пъти, между правилата за къпане, правилата за спане и правилата за хранене. Не можеш да издадеш никакъв знак за истината. Ако го сториш, ще пострадаш.
Кимаш. Само това можеш да направиш. Опитваш да си го представиш — себе си, него, детето му, всички на едно място. Легло. Матрак. Възглавница. Чаршафи. Обзавеждане. Закуска и обяд. Храна, сервирана в чиния. Истински душ. Топла вода. Разговори. Прозорец към света. Трети човек. За първи път от пет години някой друг освен него.